Винс Флин - Орион

— Най-вероятно не. Иначе никога нямаше да забравя. — Стана и протегна ръка. — Сенатор Ханк Кларк.

— А, да, точно така. — Тя се здрависа с него. — Виждала съм ви по телевизията. — С прелъстителна усмивка добави: — На живо изглеждате много по-добре.

— Благодаря ви, вие също.

Жената се засмя и потупа Кларк по ръката.

— А вие как се казвате?

— Мери Джонсън.

— Сигурно не сте от Вашингтон. Иначе със сигурност досега щяхме да се засечем.

— Прав сте, сенаторе. От Ричмънд съм.

— Та как се озовахте в тази тълпа?

Шардонето пристигна.

— Членувахме в един клуб с дъщерята на Сали в колежа.

— Страхотно. Елате, седнете тук. — Кларк й предложи стола до неговия.

— Благодаря. — Тя седна и кръстоса крака. Дългата цепка на роклята й разкри стройно бедро.

Кларк вдигна чашата си и отпи жадно.

— Много ми харесва роклята ви. Красива е. — Погледът му се спря на брачната халка на пръстта й, след което отново се върна на бедрото й. — А съпругът ви къде е?

Тя се поколеба секунда.

— В Ричмънд — отвърна. — Не обича тези мероприятия. Всъщност единственото, което обича, е работата си.

Кларк се премести малко по-близо и с по-тих глас каза:

— Ако бях женен за вас, щях да мисля само за едно.

— И какво щеше да е то, сенаторе?

— Вие. — Кларк пресуши чашата си и поръча още една.

Жената се изчерви. Извади от елегантната си чантичка пудриера и се огледа в огледалцето. Кокетно докосна носа си с пухчето.

— Кажете ми, сенаторе, къде е госпожа Кларк тази вечер?

— Седи си в Аризона.

Втората чаша мерло дойде. Барманът се отдалечи, за да обслужи друг клиент.

Блондинката извади червило.

— Вие ли сте човекът на онази фотография? — Тя посочи редицата снимки на стената зад гърба на Кларк. Когато той се обърна, тя приближи червилото до чашата на сенатора и натисна скрит бутон. Няколко капки прозрачна течност се смесиха с виното.

— Да, аз и мои колеги от парламента — изпъчи се сенаторът.

Блондинката отпи глътка вино и протегна ръка.

— Сенатор Кларк, знаете ли, танцува ми се. А на вас?

— С удоволствие.

Кларк отпи от чашата си и стана. Пое ръката на жената. Тази вечер наистина щеше да е страхотна.

Рап стоеше сам, облечен в смокинг, близо до бара. Черната му коса беше боядисана в сиво, имаше щръкнала рядка брада. Намести очилата с рогова рамка, които носеше, и огледа тълпата в търсене на Донатела. Беше я изпратил да проследи Кларк и сега я чакаше.

До голяма степен Рап остави Кенеди в неведение за събитията от последните три седмици. Тя знаеше какво възнамерява да прави той, но не искаше да знае никакви подробности. Президентът предпочете да не се меси. Фридман им беше разказал достатъчно за намеренията на Кларк. В замяна Кенеди и Хейс щяха да запазят мълчание за стореното от шефа на МОСАД. Парите на Фридман обаче щяха да останат недостъпни за него още доста време. Кенеди искаше да ги използва като средство за натиск за още някои неща.

След като получиха от Фридман информацията, те започнаха да се ровят в живота на Кларк. Рап проведе по-голямата част от издирванията с помощта на Донатела и още неколцина доверени специалисти. Той проникна и в трите жилища на Кларк и провери неговите финансови и медицински книжа подробно. Също така се възползва от възможността да вкара някои „данни“ тук и там, които да обяснят внезапната смърт на сенатора.

Самоубийството на Кларк нямаше да свърши работа. Трябваше да е лесно, но подобно нещо веднага след самоубийството на Ръдин щеше да предизвика подозрения. Затова Рап избра тази вечер. Колкото повече свидетели, толкова по-добре.

Сред въодушевеното море от празнуващи Рап съзря русокосата Донатела, хванала Кларк за ръка. Неколцина се опитаха да спрат сенатора и да го заговорят, но той беше прекалено съсредоточен върху русокосата бомба до него, за да им обърне внимание.

Донатела се приближи до Рап и му прошепна:

— Погрижих се за него.

После се обърна отново към Кларк:

— Искам да ви запозная с един приятел. — Отстъпи и остави двамата един срещу друг.

Рап се взря в Кларк — търсеше признаци, че опиатът е проникнал в кръвообращението му. Над устните му се образуваха капки пот, очите му горяха.

Кларк протегна ръка:

— Сенатор Ханк Кларк. Приятно ми е да се запознаем. — В този миг сякаш изгуби равновесие за секунда. Рап силно стисна ръката му.

— Казвам се Мич Круз. От известно време исках да се срещнем.

— Как казахте, че е името ви?

— Мич Круз.