Винс Флин: Орион

— Обещавам.

Устните им се сляха в дълга целувка.

С мъка се откъснаха един от друг. Рап я помоли да почака отвън за минута. Изтича в къщата и се качи горе. Миг по-късно отново излезе на верандата. Стисна Райли за раменете и я накара да седне на стола. Коленичи пред нея.

— Помниш ли кога се запознахме?

Райли го изгледа недоверчиво, сякаш въпросът беше уловка. Нямаше как да забрави кога се бяха срещнали. Той й беше спасил живота.

— Разбира се, че помня.

— Помниш ли какво ми каза, когато свърши кризата със заложниците? Че така е писано?

— Да.

— Още ли вярваш в това?

— Да.

— Аз също. — Той обхвана с длани лицето й. — Мисля, че бях пратен да те спася, за да можеш по-късно ти да дойдеш и да спасиш мен.

— Как?

— Като прекараш живота си с мен. — Рап извади от джоба си пръстен. Стисна ръката й и изрече задавено: — Анна, ще се омъжиш ли за мен?

Очите й се напълниха със сълзи от радост, долната й устна се разтрепери, когато той сложи пръстена на пръста й. Останала без дъх, тя кимна едва и се хвърли в обятията му.

Белият дом, седмица по-късно

Президентът стоеше пред камината в Овалния кабинет. Фотоапаратите щракаха като полудели. От лявата му страна беше Ясер Арафат, а от дясната — министър-председателят на Израел Голдберг. Седмицата беше знаменателна. Рейтингът на Хейс бе хвръкнал. Пресата го ласкаеше. Нямаше страна в Близкия изток, включително и Иран, която да не е доволна, че Хейс е лишил Саддам от ядрено оръжие. Диктаторът сипеше люти закани заради бомбардировката, но никой не го слушаше. Хейс беше излязъл от ситуацията с чест.

Валъри Джоунс пристъпи напред и каза:

— Добре, това е засега. Благодаря ви. — И ги поведе към вратата, като махаше с ръце, сякаш караше стадо на паша.

Когато журналистите си отидоха, президентът се обърна към гостите си:

— Появи се задача, с която трябва да се заема. Няма да ми отнеме много време. Моят шеф на кабинета ще ви заведе в зала „Рузвелт“ и ще подготви нещата.

Хейс се усмихна на двамата мъже и напусна Овалния кабинет. Веднага щом излезе в коридора, усмивката изчезна от лицето му. Слезе умислен под земята. Отиде в Оперативната зала. От едната страна на масата седеше Айрини Кенеди, израелският й колега се беше настанил срещу нея.

Бен Фридман се изправи:

— Господин президент, благодаря ви за поканата да дойда в Белия дом.

Хейс застана зад стола си и отпусна длани на облегалката. Планът беше на Кенеди, но той с голямо желание се бе съгласил да вземе участие в него.

— Извинете ме, ако е трябвало да пропътувате целия път дотук напразно, но иначе нямаше да мога да ви накарам да дойдете заради истинската причина, поради която сте тук.

Усмивката на Фридман се стопи.

— Седнете. — Хейс му посочи стола. Шефът на разузнаването с неохота се подчини. — Не ви ли се ще да ни кажете нещо, та да ви олекне?

Фридман отчаяно искаше да разбере на какво се дължи гневът на Хейс. Беше прекарал цялата сутрин с Кенеди, и то много приятно. До този момент нямаше никакъв знак, че нещо не е наред. Погледна към нея за помощ, но в отговор получи само въпросителен поглед.

— Извинете, сър, но не ви разбирам много добре — изрече Фридман.

— О, мисля, че прекрасно ме разбирате. — Хейс едва не избухна. Знаеше какво извинение ще предложи накрая Фридман и вече беше изпълнен с недоверие. Крайно време бе да започнат да се държат като истински съюзници.

— Името Питър Камерън не ви ли навява някакви спомени?

Фридман беше професионален лъжец, както го изискваше занаятът му. Той поклати глава.

— Не мисля. — Звучеше убедено.

Президентът се намръщи.

— Ами Донатела Ран?

Шефът на МОСАД се питаше къде се е дянала Донатела. Сега разбра.

— Да, господин президент. За нещастие.

— Така ли? И защо? — попита президентът с престорена загриженост.

— Лично я вербувах да работи за МОСАД. Беше много добра, но преди няколко години изгубихме контрола над нея.

— Изгубили сте контрола над нея?

— Случва се от време на време в нашата работа, сър. — Фридман хвърли поглед към Кенеди. — Не можем да предложим най-добрите условия за пенсиониране, а пък, от друга страна, има хора, които са готови да платят много пари на човек с уменията на Донатела.

Хейс погледна часовника си.

— Нямам време за подобни глупости. — И стрелна с очи Кенеди.

— Да не би да искате да ни кажете, Бен, че Донатела не е работила за вас вече две години? — попита Айрини.

— Точно това искам да кажа.