Винс Флин - Орион

— Вие сте лъжец, и то не много добър. — Президентът вдигна слушалката и натисна един бутон: — Доведи ги. — И затвори. Фридман подскочи.

Миг по-късно вратата се отвори и в кабинета влязоха Донатела Ран и Мич Рап. Донатела седна до Кенеди. Рап остана прав до президента и впери поглед във Фридман.

Хейс попита:

— Сега няма ли да ни разкажете историята си по-подробно?

— Не знам какво ви е казала тази жена, но на нея не може да се вярва. — На челото на Фридман бе избила пот.

Президентът се изсмя.

— Защо ми се струва, че вие сте този, на когото не може да се вярва, господин Фридман?

— Господин президент, умолявам ви. Не трябва да слушате тази жена. Тя заби нож в гърба на моята страна. Издирваме я вече почти година.

— За да постигнем наистина някакъв напредък, ще пренебрегна коментара ви за ножа в гърба. Вместо това искам да се концентрираме върху нещо друго. Обяснете ми как така сте плащали големи суми на госпожица Ран и в същото време сте я издирвали?

Фридман се опита да се престори на объркан.

— Нямам представа за какво говорите.

— Айрини. — Президентът се обърна към Кенеди.

Кенеди извади една папка, отвори я и я плъзна по масата. В нея бяха изброени сметките от швейцарските банки, които Фридман беше използвал, за да укрива пари от собственото си правителство. С помощта на Донатела Маркъс Дюмонд, ненадминатият хакер на ЦРУ, се беше сдобил с тази информация и с още много неща. Президентът попита:

— Познавате ли тези банкови сметки?

Фридман отново излъга:

— Не.

— Добре тогава, няма да имате нищо против, ако ви кажа, че бяха закрити тази сутрин и парите бяха прехвърлени при нас.

Фридман застина. Не можа да каже и дума.

Хейс срещна погледа на Рап и кимна. После протегна ръка към Донатела:

— Госпожице Ран, време е да излезем.

Рап извади беретата от раменния си кобур и методично се зае да завинтва черния заглушител на цевта. Донатела стана и пое ръката на Хейс. Фридман се изсмя нервно.

— Господин президент, за наивен ли ме смятате? Не можете току-така да ме заплашвате. Няма да ви се размине, ако ме убиете. Особено тук, в Белия дом.

— О, господин Фридман, мисля, че подценявате негативните ми чувства към вас и надценявате собствената си значимост за вашето правителство. Само трябва да кажа на премиера Голдберг какво сте се канили да направите и когато свърша, той ще ми е благодарен до гроб, че съм ви елиминирал. — Хейс отвори вратата и направи знак на Донатела да излезе.

— Почакайте! — подвикна Фридман.

Президентът направи жест на Донатела да излезе без него и затвори вратата.

— Не ми губете времето, Фридман.

— Какво искате да ви кажа?

Намеси се Рап:

— Кой ти поръча убийството на Питър Камерън?

Фридман чак подскочи.

— Това е… ъъъ… много сложен въпрос.

Рап вдигна пистолета и го насочи към коляното на Фридман.

— Не, не е.

Фридман ококори очи. Не можеше да има и капка съмнение, че Рап ще натисне спусъка. За част от секундата той взе окончателно решение.

— Ханк Кларк.

— Какво? — Гласът на Хейс изтъня.

— Ханк Кларк. — Фридман се обърна към Кенеди: — Върнете ми парите и ще ви кажа всичко, което знам.

— Бих искал да излезете, господин президент — изрече тихо Рап.

— Но… — възпротиви се Хейс.

— Излезте — сложи ръка на рамото му Рап.

Хейс потърси погледа на Кенеди. Тя кимна. След моментно колебание президентът напусна кабинета. Фридман въздъхна с облекчение.

— Добре, сега можем да се спазарим, Айрини.

— Грешка! — сряза го Рап. Насочи пистолета към крака на Фридман и натисна спусъка. Заглушителят изплю куршум, който се заби във вътрешната част на бедрото на израелеца. Фридман отскочи, после притисна крака си с длан.

Рап отново насочи цевта към коляното му и процеди през зъби:

— И бездруго само си търся повод да те убия. Няма да има никакви пазарлъци. Ако искаш да останеш жив, ще трябва да ни кажеш всичко.

Фридман кимна.

„Космос Клъб“ беше точно от тези места, които сенаторът харесваше. Особено около Коледа. Имението на Масачузетс Авеню 2121 беше крепост на благоденствието, богатството, висшата класа, интелектуалните дискусии, изтънчената храна, пурите и алкохола. Подобно място никога не би допуснало през вратите си хора като конгресмена Албърт Ръдин. Клубът с едновековни традиции си имаше правила и главното сред тях беше чувството за благоприличие. Различните мнения биваха приети, но не и скандалджийството.