Винс Флин - Орион

Лимузината на сенатора беше паркирана на улицата редом с колите на други представители на елита на Вашингтон. Годишното коледно парти на Сали Брадли в „Космос Клъб“ не беше за изпускане. Освен, разбира се, ако не си съпруга номер три. Тя си беше отишла у дома във Финикс. Студените сиви декемврийски небеса на Вашингтон я депресираха.

Кларк беше изненадан от липсата на вина и жал у него, задето беше убил Ръдин. Намираше утеха в мисълта, че е единственият, който знае истината. Само три седмици след смъртта следствието определи инцидента като самоубийство и закри случая. С полицията беше още по-лесно. Кларк каза на детективите, че Ръдин от известно време е бил депресиран, особено след срещата си с ръководството на неговата партия и президента преди няколко седмици. Те го заплашили да му отнемат председателския пост и да се погрижат никога да не го преизберат в Конгреса. Ръдин бил съсипан. Заслепен от убежденията си, той се опитал да подкопае кандидатурата на Кенеди. Кларк го предупредил да не се захваща, но Ръдин казал, че е открил нещо, което ще унищожи Кенеди. Тогава той отишъл в „Срещи с пресата“ с обвиненията. На следващата вечер всичко около него се срутило, когато президентът направил обръщението си към нацията. Кларк им описа колко паникьосан бил Ръдин, когато дошъл при него и му се примолил да говори с президента. Умолявал Кларк да се намеси и да накара президента да отмени разследването на ФБР.

С престорена скръб сенаторът обясни на следователите, че отказал да изпълни молбата на Ръдин. Казал му, че не може да вини друг освен себе си за бъркотията. „Не предполагах, че ще скочи. Подобна мисъл дори не ми мина през ума. Сега разбирам, че съм се държал неадекватно точно когато съм му бил най-необходим.“ Полицията му повярва. Голяма част от показанията му бяха подкрепени от самия президент и дори жената на Ръдин призна, че той бил в мрачно настроение няколко седмици поред. Кларк изобщо не беше заподозрян и след кратко разследване отсъдиха, че Ръдин е извършил самоубийство.

Чувството, че абсолютният провал му се е разминал на косъм, бе обсебило Кларк. Мисълта, че ги е преметнал всичките, му даваше усещане за всемогъщество. Плановете му да се кандидатира за Белия дом обаче трябваше да почакат. Елис и неговите финансисти от Западното крайбрежие бяха много ядосани, че Кенеди е била утвърдена за директор, но нямаше какво да се прави. Поне засега. Междувременно каза на Елис, че ще започне да търси друга къртица в ЦРУ. Удивително, но нито Стивъкън, нито Браун излязоха на светло. След смъртта на Ръдин ФБР просто заряза цялото разследване.

Президентът Хейс в момента беше недосегаем. Рейтингът му беше скочил толкова много, че човек трябваше да бъде пълен глупак, за да се опълчи срещу него. Но това беше в момента. Никой не знаеше какъв ще бъде политическият климат след година. Кларк щеше да се подготви отново. С нетърпение очакваше следващия ден и новата борба. Мечтата му някой ден да се настани в Овалния кабинет беше още жива.

Портиер в ярка ливрея, с фуражка на главата, отвори вратата. Сенаторът слезе от колата и влезе в клуба. Загорял, отпочинал след уикенда на Бахамските острови, Кларк беше в настроение да се забавлява. Продължи към великолепния салон „Уорн Лондж“, където свиреше оркестър и където се бяха събрали повечето от гостите. Всъщност бяха прекалено много. След като видя, че на бара имаше петима, сенаторът тръгна към другия, Черешовия бар. Неколцина по пътя понечиха да го спрат, но той им обясни ситуацията и обеща да се върне. За щастие край облицования с гранит бар бяха насядали само няколко души.

Поръча си чаша мерло и се настани на високото столче. Ще изпие виното и ще си поръча още една чаша, след което ще се включи в купона. Тъкмо се канеше да заговори бармана, когато към бара се приближи ослепителна блондинка в рокля с цвят на слонова кост. Тя се настани през едно място от сенатора и си поръча чаша шардоне.

Когато жената погледна към него, Кларк се усмихна:

— Как сте тази вечер?

— Благодаря, добре. — И се обърна отново към бармана.

Имаше лек акцент, но Кларк не можа да го определи. Беше страхотна, с високи скули, сочни устни, със закръглени форми и тънка талия. Кларк се запита как изглежда гола.

— Харесва ли ви партито? — попита.

— Да. — Тя изгледа изучаващо сенатора, сетне продължи: — Струва ми се, че ви познавам отнякъде. Срещали ли сме се преди?

Той се усмихна и отпи голяма глътка вино.