Винс Флин - Самотният играч

Доста му олекна, когато се освободи от старите дрехи. Възнамеряваше да го направи много по-рано, но не искаше Георг да стане свидетел на преображението. Излезе от университета и на няколко пресечки от него откри една хлебопекарна. Умираше от глад и затова изяде няколко кроасана и изпи бутилка портокалов сок. После влезе в едно кафене и уби още двайсет минути, като отпиваше бавно от чаша горещо кафе. В девет без пет потегли към следващата си цел.

Магазинът за велосипеди се намираше на същото място, на което Рап го помнеше. Ентусиасти и членове на спортни клубове вече се тълпяха отпред, облечени в спортни екипи от ликра в ярки цветове, тясно прилепнали към телата им. Рап си проправи път през тълпата и влезе вътре. От тавана висяха велосипеди, колелета бяха подредени и край стените. Рап се приближи до продавача и помоли на френски за помощ. Мъжът го упъти към млада жена с дълга черна коса. Тя беше французойка. Рап бързо научи, че е от Мец и следва в университета във Фрайбург.

Рап попита момичето дали още се провеждат съботните състезания. Тя каза, че са станали по-популярни отвсякога. Фрайбург беше включен в знаменитата колоездачна обиколка Тур дьо Франс. Маршрутът минаваше на северозапад към древния град Брайзах и после през Рейн отиваше във Франция. Оттам колоездачите се състезаваха откъм френската страна на реката, като пресичаха Мюлхайм, Отмарсхайм или Базел, Швейцария. Всяка събота стотици облечени в ярки цветове швейцарски, френски и германски състезатели се надпреварваха по тази отсечка. Рап го интересуваше дали като преди граничната охрана пропуска групите велосипедисти, без да проверява паспортите им. От Фрайбург Франция беше само на двайсет и пет километра на изток, а Базел — на по-малко от осемдесет километра на югозапад. На граничните пропускателни пунктове режимът беше разхлабен заради множеството хора, които живееха в една страна, а работеха в друга. Но както Рап го беше забелязал в другите държави, без съмнение сигурността щеше да бъде затегната веднага, ако се получеше такова нареждане.

След като разгледа спортните велосипеди, той си избра едно „Бианки“ втора ръка в класически зелен цвят. После си купи специални чанти за колелото, отделна чанта за кръста и колоездачен екип, допълнен от обувки, малка бяла шапка и очила „Оукли“. Раницата, купена по-рано, нямаше да му свърши работа. Щеше да се откроява като бяла врана. Плати за всичко в брой. Искаше да отложи използването на кредитната карта колкото се може повече. Жената го насочи към малка баня в мазето на магазина и Рап се преоблече в новия си екип. В най-вътрешния джоб на чантата за кръста пъхна пистолета, един резервен пълнител към него, заглушител и пачка френски франкове, германски марки и британски лири. Във външния джоб сложи френския си паспорт и неколкостотин франка. Всичко, което трябваше да изхвърли, върна обратно в раницата, като остави новите си дрехи.

Когато се качи горе, състезателите се готвеха да потеглят. Рап нави дрехите си на топка и ги пъхна в багажника на колелото. Каза на услужливата французойка, че ще се върне след минута и че трябва да даде раницата на свой приятел. След това изчезна зад ъгъла. Половин пресечка по-нататък откри кофа за смет и хвърли раницата вътре. Имаше и по-подходящи начини да го направи, но не разполагаше с достатъчно време.

Върна се обратно при магазина. Групата от трийсет и няколко колоездачи потегляше. Рап благодари на младата жена за помощта и подкара своето „Бианки“ по павираната улица. След две пресечки настигна групата и се нареди отзад. Рап не беше просто любител на колоезденето. Вече не се състезаваше професионално, но не чак толкова отдавна беше в ранглистата на най-добрите състезатели по триатлон в света. Беше печелил състезанието „Айрън мен“ на Хавайските острови и финиширал три пъти сред призьорите в смятаното за най-значително годишно събитие в този спорт. После изникна работата му в ЦРУ и той беше принуден да се откаже от състезанията. Но продължаваше да плува, да бяга и да кара велосипед поне пет дни седмично.

Беше 9.36, когато излязоха от града. Рап остана отзад. Краката му бяха във форма, но гърдите малко го наболяваха. Болката го накара да се замисли за снощните събития и той започна да анализира случилото се. Кой може да стои зад номера на двамата Хофман? Вероятността да са действали сами беше близка до нулата. Рап не ги беше познавал изобщо преди. Не виждаше някакъв мотив да искат да го убият. Малцина негови познати знаеха за връзката му с ЦРУ, още по-малко знаеха за последната му мисия. За един от тях със сигурност се сещаше, а за други двама предполагаше, че са замесени. Човекът, който най-лесно би уредил двамата Хофман да го ликвидират, му беше близък и досега мислеше, че може да разчита на него. На Рап този извод не му хареса. Но гадната истина беше, че Айрини Кенеди е най-вероятната заподозряна. Рап не искаше да повярва в това. Беше готов да приеме каквото и да било друго, но за момента ясен отговор нямаше. Трябваше да се върне в Щатите и да открие сам кой го е предал. Щеше да започне от семейство Хофман. Щеше да му е необходима помощ при издирването им, но знаеше към кого да се обърне.