Винс Флин - Самотният играч

Но първо трябваше да се погрижи за усложнението. Когато стигна горе, беше изплезил език. При Дъмбъртън вече беше свалил якето, а разкопчаната риза беше пропита от пот под мишниците. Двете необходими му чанти бяха натоварени и колата го чакаше в един гараж под наем на две пресечки оттам. По нанадолнище, слава Богу. Трябваше да се отбие в един от трезорите и да вземе от сейфа пари за наемниците. Никой в този бранш не продаваше труда си евтино. Би могъл, разбира се, да накара работодателя си да го обезщети по-късно, а дотогава с малко късмет да си върне парите, които е платил на двамата Дженсън. Няколко секунди умува дали да уведоми шефа си. Докато пресичаше кръстовището с улица О, реши да не го известява. Онзи мразеше немарливата работа и обичаше инициативните хора. Ще се погрижи за проблема сам и тогава ще му представи изчерпателен доклад. Двамата Дженсън трябва да се премахнат. Ако Айрини Кенеди ги пипне преди него, шефът му ще побеснее. Тогава Камерън може и да изчезне за известно време. Може би завинаги.

Бяха пристигнали във Фрайбург в шест без десет сутринта. Градът с малко повече от двеста хиляди жители тъкмо се пробуждаше. По време на нощното пътуване Рап беше изхвърлил люгера със заглушител и кодираната срещу подслушване радиостанция, докато минаваха по един мост край Щутгарт. Беше изгорил удостоверението от БКР и някои други документи. Вече бе идвал веднъж във Фрайбург, преди седем-осем години. Беше го избрал наслуки като място, в което за известно време да забрави за служебните си задължения. Имаше хубави спомени от града. Тогава по план трябваше да остане една седмица, но си тръгна след края на втората. Беше пристигнал, преди да започне годишният фестивал Хокс. Във Фрайбург имаше страшно много велосипедисти и на Рап не му отне много време да се свърже с един от колоездачните клубове. Прекарваше дните си в състезания през горите и речните долини заедно с шепа луди колоездачи, които обичаха болката почти колкото и той. Вечерите му минаваха в пиене на страхотната немска бира и сваляне на красиви момичета. Но при това пътуване нямаше да има нищо подобно.

Рап беше открил едно място близо до Мюнстерплац, градския пазар, и изостави там таксито. Фермерите и занаятчиите вече пристигаха, за да приготвят сергиите си за оживената съботна сутрин. Рап и Георг тръгнаха пеша. Километър и половина по-късно влязоха в малка странноприемница, наречена „Цум Ротен Бар“. Георг точно изпълни инструкциите на Рап. Каза на мъжа на рецепцията, че са дошли с кола от Хамбург, за да си направят екскурзия през уикенда, и че са планирали да пристигнат предната вечер, но е трябвало да работят до късно. Затова са станали рано на следващия ден и са дошли в града.

Възрастният собственик на странноприемницата, изглежда, им повярва. Рап беше казал на Георг да плати в брой предварително за две нощи. Собственикът радостно взе парите и им даде стая, без да им поиска удостоверения за самоличност. Това пък зарадва Рап още повече. Горе в стаята Рап даде на Георг парите, които му беше обещал, сложи му превръзка на очите и го завърза здраво за леглото. Преди да излезе, повтори заедно с таксиметровия шофьор намислената история за последно.

— Само стой в леглото и се опитай да поспиш. Когато собственикът те открие, накарай го да се обади на полицията и им разкажи всичко. Кажи им, че съм заплашил да те убия, ако не ми се подчиниш, точно както го обсъдихме в колата.

Георг кимна и Рап напъха парцала в устата му. После се съблече гол и свали сините си контактни лещи. Очите му почувстваха облекчение, щом чуждите тела бяха махнати от тях. Под душа той изми и изплакна косата си няколко пъти, за да свали кестенявия цвят. Постара се да не засегне раната на главата си, но беше невъзможно. Когато излезе от душа, остави водата да тече и почисти колкото можа кръвта от яката на ризата си.

След като се облече, се върна отново в банята, спря душа и изчисти канализационния отвор от косми. Хвърли всички хавлиени кърпи в бял найлонов чувал за дрехи за пране, оставен от персонала, и провери стаята още веднъж. Когато излезе от нея, сложи на вратата табелката „Моля, не ме безпокойте“ и затвори.

Беше 6.45 часът, когато напусна странноприемницата през странична врата. Вървя пеш през града близо три километра, докато стигна района около университета „Алберт Лудвиг“. По пътя си хвърли найлоновия чувал с кърпите в кофата за отпадъци зад един ресторант и се отби в два магазина и в павилион за сувенири в един хотел. Когато стигна университета, беше 7.30, а температурата — към петнайсет градуса. Рап влезе в сградата и обикаля из нея, докато открие достатъчно уединена тоалетна. Намираше се на третия етаж и беше обща за мъже и жени. Заключи вратата и се залови за работа. Взе машинката за подстригване, която беше купил в един от магазините, сложи трисантиметров накрайник на върха й и я включи в контакта. Наведе се над мивката и започна да стриже гъстата си черна коса. После смени накрайника и подравни косата си отстрани и отзад. Отново изми косата си и си сложи синя тениска с Мюнстерската катедрала. Отгоре облече сива ватирана блуза-суичър. Сложи си бежови шорти, бели чорапи и сини обувки. Дрехите и обувките му от миналата нощ бяха завързани на вързоп и пъхнати в пазарска чанта. Всичко останало отиде в голяма зелена раница, която беше купил от втория магазин. С изключение на пистолета „Глок“, който пъхна в колана на шортите под широкия суичър.