Винс Флин - Самотният играч

— С асансьора. Камерън не ми прилича на човек, който използва стълбите.

Продължиха към асансьорите. Коулман се огледа.

— Нямаше да е зле, ако сега Дан и Кевин бяха тук да наглеждат изходите.

— Така е, но не ми се искаше да оставям Маркъс сам при апартамента.

— Прав си. Трябват ни повече хора.

Миг по-късно асансьорът дойде и те влязоха вътре заедно с шестима студенти с раници през рамо.

Преди да тръгне по коридора, Донатела провери всичко в дамската си чанта, за да е сигурна, че е на мястото си. Пистолетът със заглушител също си бе на мястото, но тя се надяваше, че няма да й потрябва. Нейният учител, полковник Фридман, я беше обучил на най-деликатните и ефективни техники за убийство. Фридман казваше, че всеки може да убива с пистолет, дори и дете. Затова тя беше обучена да използва всичко друго — от връзка за обувка до молив. Донатела познаваше всички уязвими точки по човешкото тяло. С подходящи средства тя можеше да убие човек, без да остави каквито и да било следи. Но най-важното беше, че можеше да го направи бързо и безшумно.

Провери другите си две оръжия в голямата чанта и пое по дългия коридор. Веднага забеляза двама души в другия му край. Ръката й се плъзна в чантата и докосна хладната стомана на пистолета. Наблюдаваше мъжа и жената внимателно. Приличаха на университетски преподаватели. Мъжът имаше брада и носеше дънки и риза с разхлабена вратовръзка. Жената беше облечена в рокля, със сандали на краката. Донатела се успокои и продължи по коридора.

Вратата на Камерън беше затворена. Тя се доближи и се ослуша. Чу поскърцването на стол и реши да почука. Първоначално не последва отговор, затова почука отново и извика:

— Професор Камерън, Ейми Въртин ви безпокои. Деканът Малавич ме изпрати при вас за подпис, за да мога да се запиша за един от неговите курсове за следдипломна квалификация следващия семестър.

— В момента съм зает. Можете ли да дойдете по-късно?

— Всъщност не. — Донатела натисна бравата. — Бързам за работа. Непременно трябва да запиша този курс. — Вратата беше заключена. — Чух, че сте страхотен преподавател. Ще ви отнема само секунда, обещавам. — Донатела погледна към коридора и въздъхна от облекчение, когато видя, че двамата преподаватели си бяха отишли. Тъкмо започна да претегля риска при стрелба през ключалката, когато вратата се отвори.

Питър Камерън й махна да влезе и затвори след нея.

— Извинявам се, трябва да заключвам вратата. Иначе студентите ми няма да ме оставят на мира.

Донатела протегна ръка.

— Казвам се Ейми. Приятно ми е да се запозная с вас, професор Камерън.

Камерън се усмихна на красивата жена и се здрависа.

— Наричай ме Питър.

Донатела също му се усмихна лъчезарно. После извърна глава и посочи една рамка на стената вляво:

— Това от ЦРУ ли е?

Камерън погледна почетния диплом, който му бяха връчили от Управлението в чест на двайсет и двете му години служба. Вирна глава. Ръката на Донатела се плъзна в дамската чантичка. Пръстите й се увиха около гумената дръжка на десетсантиметрово заострено стоманено шило. Тя бавно измъкна оръжието и го скри в ръката си. Кимна към фотографията до рамката и попита:

— А кой е този?

Камерън се обърна. Донатела светкавично заби острието в лявото му ухо. Запуши устата му и завъртя шилото с всичка сила. Тялото му започна да се гърчи, когато десетсантиметровото острие достигна мозъка му. Донатела го свали на пода и завъртя шилото още веднъж, за да е сигурна, че е мъртъв. После бавно извади оръжието, вдигна ръката на Камерън и избърса острието о дрехата, за да изчисти малкото кръв по него. Сетне прибра шилото в дамската си чантичка, след което, сякаш нищо не се беше случило, излезе от кабинета и заключи вратата след себе си.

Вратите на асансьора се отвориха, Рап и Коулман слязоха. Коулман погледна наляво, Рап — надясно. Държаха ръцете си близо до пистолетите. В коридора нямаше никой. Една русокоса жена мина покрай тях и се отдалечи към другия край на коридора. Имаше нещо много познато в начина, по който се движеше тя. Когато стигна вратата към стълбището, жената се обърна и погледна към тях за част от секундата. Рап успя само да я зърне, след което тя изчезна. Той сбърчи чело и се замисли. Имаше нещо в нея, нещо познато, което му убягваше.

Коулман го потупа по рамото. Тръгнаха към кабинета. На вратата спряха и се ослушаха. Рап хвана бравата. Коулман наблюдаваше коридора. Рап натисна, но бравата не се завъртя. Той отстъпи и направи знак на партньора си да се заеме. Коулман опита три пъти и не успя. Накрая извади шперца. Сложи необходимия накрайник в дръжката, безшумно проникна в ключалката и натисна спусъка на устройството.