Винс Флин - Мръсни афери

Кенеди нямаше предвид точно такова изпълнение от страна на Рап, но то определено оказа силно въздействие върху президента. И като допълнителна премия — тя не беше виждала досега Валъри Джоунс толкова смутена. Енергичната началничка на кабинета на президента млъкна като онемяла, отчаяна, в очакване някой да й се притече на помощ и да я защити от Рап. Тя поглеждаше ту към президента, ту към Флъд, ту към Кенеди, но напразно. След като отникъде не дойде подкрепа, тя се вторачи през прозореца и нервно затропа с крак. Кенеди се запита дали Джоунс наистина сериозно е очаквала генерал Флъд или пък самата тя да я подкрепят.

След още няколко минути напрегната тишина Джоунс не издържа.

Обърна се към президента и пророни:

— Предупреждавах ви, че да го назначавате на подобен пост, не е добра идея.

— Невинаги съм съгласен с мнението на Мич, Валъри, но го ценя високо.

— Робърт, той не си дава сметка за глобалните проблеми. Не разбира отрицателните последици от скандала, който ще се разрази!

Хейс наклони глава и отвърна:

— Имам чувството, че Мич би обвинил теб, че не си даваш сметка за глобалните проблеми.

Джоунс въздъхна на пресекулки:

— Няма да споря за глобалните проблеми с наемен убиец. — После се обърна към Кенеди: — Не се обиждай, Айрини, но на мен ми се плаща да намалявам рисковете за президента. Не е необходимо да си доктор по политология, за да се досетиш какво ще стане, когато тази история се разчуе. Журналистите ще ни изядат живи, след което комисиите на Конгреса и Сената ще свикат слушания. — Тя вдигна показалец към Хейс: — И тогава, бъдете напълно сигурен, няма да бъдете преизбран!

— Съгласна съм с Валъри — каза за всеобща изненада Кенеди.

— Ето дори неговата шефка е съгласна с мен — самодоволно отбеляза Джоунс.

— Но с едно изключение — добави Кенеди. — Никога няма да можем да запазим в тайна подобно нещо. Медиите вече знаят, че нещо се е случило. До края на деня ще разполагат с доста подробна информация и на сутринта сигурно вече ще пишат за свиканите слушания.

— Но с това можем да се справим — намеси се Джоунс. — Вече накарах хората ни да изготвят съобщение за пресата. Военнослужещите са загинали в съвместно учение с филипинската армия. — Джоунс погледна към генерал Флъд. — Подобни неща се случват непрекъснато, нали?

Преди генералът да е имал възможност да отговори, се обади президентът:

— Филипинският посланик вече се обади два пъти тази сутрин и уверявам те, беседата не беше никак приятелска.

Джоунс махна с ръка.

— Те се нуждаят от помощта ни, за да диша икономиката им. Необходимо е само да им подхвърлим малко пари, и ще ни играят по свирката.

Кенеди поклати глава.

— Прекалено много хора знаят за това, сър. Няма как да се скрие.

Президентът се облегна назад и потупа замислено с пръст по горната си устна. Преди да каже каквото и да било, Джоунс отново се вклини в разговора:

— Дайте ми само една седмица. Една седмица — и ще направя така, че медиите ще се занимаят с нещо друго, обещавам.

Хейс погледна председателя на Обединеното командване.

— Генерале, доста сте тих тази сутрин. Нямате ли какво да добавите?

Генерал Флъд беше мъж с внушителна фигура, а униформата правеше външността му още по-страховита. Над метър и осемдесет висок и към сто и петдесет килограма тежък, той приличаше повече на бивш състезател по американски футбол, отколкото на военен, който все още скача с парашут един-два пъти в годината. По изражението на лицето му беше видно, че в момента предпазливо търси подходящите думи.

Най-накрая каза:

— Сър, абсолютно не съм съгласен с госпожа Джоунс.

— Уточнете се, ако обичате.

— Ние обявихме, че водим война срещу тероризма. Имаме доказателства, че поне един филипински генерал приема подкупи от известна терористична организация, взела за заложници американско семейство. Имаме доказателства, че служителка от Държавния департамент, на който изрично е било наредено да не разгласява за спасителната операция, на своя глава е решила да наруши федерален закон и да обсъди информацията с колега от едно от посолствата ни. Имаме налице американски посланик, който своеволно е уведомил държавния глава на чужда държава, че американските специални сили ще проведат тайна операция на територията на тази държава. Всеки логично мислещ човек би стигнал до извода, че тези действия са довели до гибелта на двамата тюлени. Вие сам казахте, господин президент, че сме във война. Работата е сериозна и според мен посланикът и помощник-секретарят са предатели и действията им не бива да остават ненаказани.