Винс Флин - Мръсни афери

Рап се изправи; кипеше от гняв.

— Мога да търпя много, Валъри, но не понасям към мен да се отнасят с неуважение. Аз съм от хората, по които стрелят, като на онзи бряг; човек, който се опитва да постъпва правилно, рискувайки всичко в името на любовта към страната си, в името на понятия като дълг и чест. Понятия, които не означават нищо за теб. Аз съм бил там, ти — не. — Той насочи показалец към нея. — Там нямаше кафета, вечери в скъпи ресторанти, топла баня. Само ужасно много буболечки, тричави армейски порциони и утешителната мисъл, че има егоистично настроени американци, които никога няма да оценят саможертвата ти! Да, вярно, изгубих доста — продължи Рап по-спокойно. — И затова няма да те оставя да защитаваш онези безпардонни задници от Държавния департамент. В ЦРУ беше Еймс, във ФБР — Хансън, а сега и Държавният департамент си има предатели — Кокс и Петри. Нещата доста ще загрубеят за посланика и заместник-държавния секретар, а и онова лайно генерал Моро ще си получи заслуженото, обещавам ти!

— Свърши ли вече? — отново се накокошини Джоунс.

По лицето на Рап плъзна усмивка. Той погледна към президента.

Хейс беше печално известен със склонността си да оставя помощниците си сами да се оправят.

Мич поклати глава и отвърна:

— Имам да кажа още нещо. Ако не бях аз, Валъри, ти сега щеше да си мъртва. — Отправи се към вратата и без да се обръща, добави: — Затова ще съм ти признателен, ако проявиш малко повече благодарност и уважение. — Поспря за миг и се извърна леко: — А, между другото, по-добре помисли как ще се оправяш, когато историята се разчуе, защото аз нямам намерение да мълча.

Стаята се намираше на седмия етаж на хотела. Дейвид вкара магнитната карта в процепа и когато светна зелено, лекичко натисна бравата и отвори вратата.

Срещата му с генерал Хамза не беше продължила много време, а и като знаеше какво бъдеще чака иракския разбойник, събра сили да изтърпи разговора, без да излезе от кожата си. За щастие Хамза този път не се впусна в обичайните заплахи и хвалби, които обикновено траеха около час. Генералът много обичаше да припомня на връзката си какво място заема окаяният палестински народ в арабския свят. Според Хамза палестинците стояха не по-високо от камилска фъшкия.

Дейвид бе разбрал какво е накарало генерала да съкрати „лекцията“ тази вечер. В стаята на Хамза имаше нещо, при което той ужасно бързаше да се върне. Затова и Дейвид трябваше да бърза. Неговите шпиони бяха проследили хората на генерала по-рано през деня и видяха как иракчаните отвличат (не за първи път!) невръстно момиче.

След срещата Дейвид изобщо не излезе от хотела. След като се увери, че генералът и бодигардовете му са си тръгнали, изчака няколко минути и се запъти към фоайето. Там един от хората му пое куфарчетата. После Дейвид се отправи към стаята, която беше наел преди три дни. Извади чифт хирургически ръкавици от джоба си и се захвана за работа. Пред огледалото в банята внимателно отлепи брадата и изчисти сивата боя от косата и веждите си. И брадата, и изцапаният памук отидоха в найлонов плик. След като свали костюма и обувките си, измъкна от гардероба малък сак. Обу черни панталони, черни маратонки, облече тъмна риза и палто, след което стегна във вързоп всички останали дрехи и ги прибра в сака. След като огледа още веднъж стаята, за да се увери, че не е пропуснал нещо, Дейвид отиде при плъзгащата се стъклена врата и я отвори.

Преди да излезе на балкона, се огледа. Балконите от другата страна бяха чисти. От една от стаите на долните етажи се чуваше музика. Очите на палестинеца пламнаха от гняв само при мисълта какво се случва там.

Генерал Хамза беше мръсен и отвратителен по много причини, но най-възмутителна беше страстта му към малки момичета. По-точно — към момичета в предпубертетна възраст. Дейвид беше разкрил тази перверзна черта на генерала, докато го следеше през последните няколко месеца. Бяха му известни поне още два случая, при които бодигардовете на Хамза отвличаха малки палестинки от улицата и ги докарваха в хотела за забавление на генерала. Използвайки връзките си в местните йордански власти, Дейвид се порови и откри, че полицията веднъж е искала да разпита генерала във връзка с отвличане на момиче. Няколко дни по-късно обаче на полицаите им е било наредено да не закачат генерал Хамза.

Дейвид завърза алпинистко въже за един метален прът. Нямаше да му е за първи път да убива, а със сигурност нямаше да е и за последен. Той винаги действаше хладнокръвно и прецизно, освободен от всякакви емоции. Тази нощ обаче щеше да му е малко трудно да потисне чувствата си. Арогантността на генерал Хамза му беше дошла в повече.