Винс Флин - Мръсни афери

— Мичъл, изглеждаш ми загорял и отпочинал. Надявам се да си прекарал хубав меден месец. — Президентът се усмихна.

— Да, сър, благодаря.

— Добре — кимна президентът. Сетне се обърна към Кенеди: — Оставам с впечатлението, че новините, които имаш да ми съобщиш, не са приятни. Както винаги.

— Прав сте, сър.

Преди Кенеди да заговори, вратата отляво се отвори и влезе началникът на кабинета на президента, понесла купчина папки, голяма чаша димящо кафе и мобилен телефон.

— Извинете, че закъснях.

Рап стрелна Кенеди с поглед. „Какво, по дяволите, търси тя тук?!“, гневно питаха присвитите му очи.

Кенеди го успокои с едва доловим жест.

Ако беше мъж, Валъри Джоунс, нагла и безпардонна политическа функционерка, щеше да си спечели прозвището Вироглавото копеле. Но тъй като носеше пола, я наричаха „кучката“. Рап не можеше да си припомни случай, в който да е бил на едно мнение с тази жена. Всеки път когато надвиснеше опасност от криза, тя питаше как това ще се отрази на рейтинга на президента. Рап се вбесяваше.

Да събереш Рап и Джоунс в едно помещение, беше като да правиш опит с химически вещества, които при смесване се превръщат в избухлива субстанция. Предвид присъствието на Джоунс беше твърде вероятно настроението на Рап от мрачно да стане взривоопасно.

Нещата можеше да загрубеят. За да мине всичко, както Кенеди бе планирала, всеки трябваше да изиграе своята роля. В крайна сметка, бе убедена тя, президентът щеше да се съгласи с нея. Айрини Кенеди беше научила много от предишния си шеф Томас Стансфийлд. Той обичаше често да й напомня, че са в бизнеса с тайните. В бизнеса със събиране и запазване на тайни.

Желязното правило беше, че колкото по-малко говориш, толкова по-малка е вероятността някой да узнае тайните ти. Томас обичаше да казва, че изходът от една среща често се решава, преди да е изречена първата дума. Решава се от това — кой присъства. Точно по тази причина Кенеди бе поканила Джоунс.

Валъри Джоунс беше обсебена от политиката енергична работохоличка. Политиката беше нейният живот. Искаше да участва във взимането на всяко решение, тъй като всеки документ, под който президентът сложеше подписа си, влияеше на неговите шансове за преизбиране.

Валъри избута бюста на Айзенхауер и хвърли папките на бюрото. Нито Рап, нито генерал Флъд си направиха труда да станат при влизането й. В света на вашингтонската политика подобен жест може да бъде разбран погрешно и да им излезе през носа. Освен това никой от двамата не харесваше Джоунс, за да й оказва подобна чест.

Когато началникът на кабинета също седна, президентът се обърна към Кенеди:

— Да чуем.

Вечно спокойната Айрини леко вирна брадичка и отметна дългата до раменете кестенява коса. Както много пъти в последно време, лошите новини отново щяха да дойдат от нея.

— Господин президент, генерал Флъд ме информира, че сте напълно наясно с провалената операция за спасяване на заложници във Филипините.

— Да — отвърна кисело президентът. — И не е необходимо да споменавам, че не съм доволен.

— Искам да напомня на всички — обади се началничката на кабинета му, — че от самото начало операцията ми се стори абсолютно неприемлива.

Кенеди пренебрегна думите на Джоунс и подаде една от двете червени папки.

— Мисля, че мога да хвърля малко светлина върху случилото се, сър.

Хейс опря лакти на бюрото.

— Цял съм в слух.

— Тук — Кенеди вдигна една папка — имам списък от прехванати съобщения от електронната поща и телефонни разговори. Сигурно си спомняте, че преди да стартираме спасителната операция, решихме в интерес на запазването на оперативната информация в тайна посолството ни във Филипините да не бъде уведомявано, докато щурмовите екипи заедно със заложниците не се изтеглят на безопасно място.

Ръката на Валъри, стиснала чашата с кафе, неконтролируемо затрепери.

— Длъжна съм да повторя, че бях против тази авантюра още от самото начало. Ще си имаме големи неприятности. Медиите са се настървили. В Пресслужбата се получиха три обаждания сутринта! Филипинското правителство настоява за обяснения, а във Външно направо са побеснели.

— Айрини, спомням си, че по въпроса имаше разгорещен спор — пренебрегна истерията на Джоунс президентът.

Без да вдига глава, генерал Флъд изръмжа:

— И вие ясно се изразихте, сър, че посолството ни не трябва да бъде уведомявано.

Старият воин беше в необичайно лошо настроение.

— Сър — продължи Кенеди, като отвори папката и подаде на президента един лист. — Това е прехванато писмо от електронната поща, изпратено от помощник-държавния секретар Аманда Петри до посланик Кокс. В него ясно се казва, че датата на операцията наближава.