Винс Флин - Мръсни афери

Но имаше и нещо друго у генерала, от което на Дейвид му се гадеше и поради което с удоволствие би го убил.

Един сервитьор дойде при тях и постави салфетка и пълна чаша на масата пред Хамза. Сетне попита Дейвид дали иска нещо за пиене. Генералът кимна великодушно и Дейвид си поръча уиски със сода.

Хамза пресуши поредната чаша и избърса няколко капки уиски от мустаците си.

— Реших да намаля хонорара ти. Харчим много пари за теб, а нямаме достатъчно възвръщаемост. Трябва да ускориш подготовката за бомбения атентат срещу Израел.

Хонорарът, за който генералът говореше, вече беше намален веднъж. В началото беше десет процента, но падна до пет. Този дял на Дейвид беше за посредничество. Палестинецът изрази загриженост. Фалшивите американски пари не му бяха нужни, ала трябваше да изиграе ролята си докрай.

— Но аз веднъж намалих хонорара си.

— И отново ще го намалиш. — Хамза се наведе напред и дръпна от цигарата си. Издиша дима в лицето на Дейвид, усмихна се и добави: — Ти правиш услуга на своя народ. Най-честно ще постъпиш, ако изобщо не взимаш дял.

Честността и достойнството нямаха нищо общо с това. Когато делът на Дейвид беше намален, парите не отидоха за „Хамас“ и „Хизбула“. Отидоха в джоба на генерала. Дейвид се изкуши да му напомни, че са заедно в кюпа, ала реши да не спори с лицемерния военен. Парите му трябваха за следващия етап, а това, че са фалшиви, беше още по-добре.

Сервираха му питието и той започна с отбранителен тон:

— Но, генерале, в моята страна е много скъпо да се прави бизнес. На много хора трябва да се плаща, за да сме сигурни, че вашите ценни пратки ще бъдат превозени.

— Не трябва да плащаш на никого — процеди Хамза. — Би трябвало да прережеш гърлото на първия, който ти се изпречи на пътя. „Хамас“ и „Хизбула“ изпълняват волята на Аллах и с всеки, който дръзне да се разправя с тях, трябва да се действа сурово. — Генералът възмутено поклати глава. — Никога няма да победите израелците, докато не се научите да държите под контрол собствените си хора.

Дейвид прехапа устни, за да не се засмее, и кимна. С генерала бяха стигнали до един и същ извод, но при различни обстоятелства. Дейвид щеше да обедини палестинския народ и първата стъпка в тази посока щеше да е убийството на арогантния иракски грубиян, който седеше срещу него.

Рап беше въведен в Овалния кабинет от един от помощниците на президента. Там завари шефа си, Айрини Кенеди, и генерал Флъд, председателя на Обединеното командване на Въоръжените сили. Те седяха на едно от канапетата, а на масичката пред тях бяха разпръснати купчина папки. Рап веднага разбра, че Кенеди е съобщила новината на генерала. Каменното изражение на лицето на воина говореше много. Трудно и мъчително беше да изгубиш хора в битка, но още по-трудно бе да сдържиш гнева и яростта си, когато разбереш, че трагедията е могла да бъде предотвратена.

Предвид темата на разговора Рап реши, че е по-добре да не си отваря устата.

Преди още да е седнал, в кабинета влезе президентът Хейс. Висок над метър и осемдесет, с прошарени коси, Хейс излъчваше някакъв особен магнетизъм. Свали сакото си и се приближи към бюрото. Възцари се мълчание.

Рап забеляза, че президентът е понапълнял. Бяха си говорили по този въпрос неведнъж. Президентът бе споделил, че не е във възторг от последиците на професията му върху здравословното му състояние. В края на краищата освен официалните задължения, за които времето никога не стигаше, той трябваше да задоволява и непрекъснатата нужда на Демократическата партия от пари. Почти не минаваше ден, в който да не се организира някое събитие за набиране на средства, а при подобни мероприятия винаги имаше много ядене и пиене. Рап беше съставил фитнеспрограма, която да не отнема на президента повече от четирийсет и пет минути. Необходимо беше да се изпълнява пет дни в седмицата сутрин след ставане. Сега Рап си помисли, че Хейс вероятно пести от времето за упражнения.

Държавният глава се отпусна на стола и взе очилата си за четене от бюрото. След като прегледа дневната си програма, той натисна бутона на интеркома:

— Шерийл, не искам никой да ме безпокои в следващите петнайсет минути.

— Да, господин президент — прозвуча равният глас на секретарката му.

Хейс вдигна глава и махна на тримата си посетители да се приближат.

— Вземете си столове. Ако нямате нищо против, докато говорим, ще прегледам и някои други неща.

Кенеди не се възпротиви, защото срещата беше свикана по нейна инициатива. Веднъж щом чуеше трагичната новина, президентът щеше да й посвети цялото си внимание. Тримата се настаниха, а президентът взе някакъв документ от бюрото, прегледа го набързо и го премести на друга купчина. Погледна ги над очилата си.