Винс Флин - Мръсни афери

През последните няколко години той сериозно се замисляше дали да не се оттегли.

Решението му да постъпи така се оформи окончателно у него, когато срещна Анна Райли. Тя беше втората жена в живота му, която обичаше до полуда. Скоро след като се запозна с Анна, той осъзна, че тя е жената на живота му. Време беше да излезе от бизнеса с убийствата и да започне нормален живот.

Но така разсъждаваше, преди Пентагонът и Световният търговски център да бъдат ударени. Сега не беше много сигурен, че иска да се оттегли. Изгаряше го гняв. Копнееше за справедливо възмездие. Кенеди едва го беше убедила да не се впуска в авантюри. Беше прекалено важна фигура. Трябваше й близо до нея, налагаше се да впрегне опита и знанията си, за да открие вдъхновителя на този грозен акт.

Кенеди притежаваше интуиция и далновидност като своя учител и наставник Томас Стансфийлд. Тя безгрешно отгатваше проблемите, по които различните служби си съперничат, долавяше откъде духа вятърът във Вашингтон и ловко си проправяше път през политическото минно поле. Прекрасно знаеше, че след трагедията от 11 септември държавните мъже ще се опитат да хвърлят вината върху ЦРУ. Точно политиците провалиха Управлението като разузнавателна служба през седемдесетте. По-късно, през осемдесетте, отново политиците наредиха на ЦРУ да прекрати връзките си с всякакви нечистоплътни личности. При това те пренебрегнаха обстоятелството, че за да заловиш лошите, ти трябва да поддържаш контакти с тях и с хората от тяхното обкръжение. Но играчите от Капитолия не искаха и да чуят подобно нещо. В крайна сметка политиците получиха точно това, което искаха. Създадоха разузнаване, което се бои да поема рискове.

Кой би могъл да предположи през 1922 г., когато Великобритания създаде новата държава Трансйордания, че един ден столицата й Аман ще израсне в град на международните политически интриги? Аман, с население един милион души, беше прашно старо градче, модернизирано обаче в края на двайсети век от авангардно мислещия крал Хюсеин I и сина му Абдула II. Граничеща на изток и юг с Ирак и Саудитска Арабия, на север със Сирия и на запад с Израел, Йордания бе прокълнато парче земя, бедно на полезни изкопаеми и петролни залежи, но богато на бежанци. По-точно палестинци. През първите трийсетина години след образуването на Израел Йордания действаше ръка за ръка с арабските си съседи в опитите им да унищожат еврейската държава. Но след като неколкократно претърпя значителни военни поражения в битките с ционисткия съсед, Йордания започна да гледа на Израел като на куче, което е по-добре да не дразни.

Сякаш да си прокълнат с бедна земя, не е достатъчно, та Йордания трябваше да се оправя и с недоброжелателните си съседи, сред които най-ужасният деспот в Близкия изток, ултрабогатите и шизофренични членове на саудитската кралска фамилия и сирийците, които поради най-различни религиозни причини мразеха йорданците толкова, колкото и евреите. Без да разполага с природни ресурси и промишленост, Йордания още от зараждането си беше зависима от чуждестранната помощ. Първо — британците, после Арабската лига и накрая в замяна на обещания за по-добри взаимоотношения с Израел Съединените щати започнаха да наливат милиони долари хуманитарна, икономическа и военна помощ в Кралство Йордания.

Крал Хюсеин се превърна в майстор на политическото маневриране, като взимаше пари и от арабските си братя, и от Америка. Той много предпазливо поддържаше курса на неутралитет, от който не се отклони дори по време на Войната в Залива през 1991 г. Въпреки огромния натиск от страна на Съединените щати и Саудитска Арабия крал Хюсеин предпочете да не се намесва. Той обяви публично, че няма да участва в клането на иракския народ, а насаме с господарите си им казваше, че за тях ще е по-добре, ако каналът на комуникация между Багдад и Аман остане открит. Крал Хюсеин убеди президента Буш-старши, че йорданският Главен разузнавателен отдел ще им осигури безценна информация за Ирак. Администрацията на Буш склони и в замяна само затегна кранчето на помощите, вместо да го затвори напълно.

Когато беше постигнато това споразумение, крал Хюсеин първоначално изобщо не предполагаше каква полза ще извлече страната му от него. През годините на санкции, които последваха след първата война в Залива, Йордания се превърна в „линията на живота“ за Ирак. Откъм Йордания потекоха реки от стоки, йорданските куфари се връщаха пълни с пари от продавания на безценица иракски петрол. В Йордания се нароиха компании, които се занимаваха с контрабанден внос и износ. Първи се настаниха на пазара французите, последвани скоро от редица европейски страни. После дойде ред на китайците и на останалите от Далечния изток. Йордания получаваше дял от всичко и тази афера се превърна в солиден стимул за икономиката. През цялото време Аман поддържаше неутралитета си.