Винс Флин - Мръсни афери

— Генерал Моро беше ли информиран от нас за спасителната операция, преди тя да бъде стартирана? — обърна се към генерал Флъд президентът.

— Не — отвърна Флъд. — Поради очевидни причини планът трябваше да се пази в тайна от филипинската армия. — Генералът сви рамене. — Нямахме им доверие, за да им кажем, а ако им бяхме искали разрешение, можеха да откажат.

Началничката на кабинета театрално изви очи.

— Не ми се мисли какво би сторила американската армия, ако чужда страна проведе военна операция на американска територия без нейно разрешение!

Рап се изправи заплашително:

— Няма да им се наложи. Ние не бихме позволили на банда терористи да отвлекат чужди граждани в Съединените щати. На тяхно място щяхме да действаме твърдо и да решим проблема още преди вие да сте имали възможност да изчислите как това би се отразило на рейтинга. Джоунс стана и предизвикателно скръсти ръце.

— Господин Рап, на всички ни е ясно, че сте склонен да използвате насилие за решаването на проблемите, но аз бих искала да ви попитам — докъде ни доведе подобен подход? — И без да му даде възможност да отговори, продължи: — Списъкът на съюзниците ни непрекъснато се свива. Тези малки операции, на които толкова държите, отчуждиха от нас и някои от най-ревностните ни поддръжници. Филипинците ще вдигнат сериозна врява за случилото се. Нашият Държавен департамент ще побеснее, задето сме го шпионирали и не сме ги оставили да си гледат работата спокойно, а преди всичко това да свърши — тя ядосано посочи към Рап, — помнете ми думите, ще има разследване на Конгреса чия е била дървената идея за цялата авантюра!

Кръвта на Рап кипна, очите му блеснаха диво.

— Валъри — заговори бавно, — ти имаш много добра политическа интуиция, но си пълен профан, що се отнася до въпросите на националната сигурност. Идеите ти са опасни, логиката ти е неуместна и нищо от чутото досега не се базира на разумна морална преценка.

— Морална преценка ли? Ти ще ми четеш лекции по морал?

Мич пренебрегна намека и продължи:

— Ето ги фактите, Валъри. Семейство американски граждани, отишло на почивка, е било отвлечено от известна терористична група, която е заклет враг на Съединените щати. Сега вече знаем, че филипинският генерал, на когото е било наредено да освободи заложниците, взима подкупи от терористите, които ги държат. Знаем също така, че американските специални сили са взели решение да освободят заложниците. Това решение е било напълно незаконно, но е взето не от кой да е, а от върховния главнокомандващ. — Рап посочи към президента. — Част от инструкциите за операцията гласяха, че и посолството ни във Филипините, и филипинското правителство не бива да узнават за нея. Двама високопоставени служители от Държавния департамент обаче са пренебрегнали заповедите и като резултат взвод тюлени попадна в засада преди две нощи.

— Свършихте ли? — озъби се Валъри.

Рап стисна юмруци.

— Не! Тази сутрин, докато дърдорехте по мобилния си телефон и пиехте капучиното си или каквото и да е било там, един транспортен самолет кацна в Сан Диего. Знаете ли с какво беше натоварен?

Джоунс гледаше Рап с неприкрита омраза. Никой, дори президентът, не се осмеляваше да говори с нея по този начин.

— Не.

— С два покрити с националния флаг ковчега, Валъри. — Рап вдигна два пръста. — Присъствали са децата, съпругите и родителите на жертвите. Животът на всички тези хора никога няма да бъде същият. Мъжете, които са обичали, обожавали, боготворели, вече никога няма да се върнат при тях. В момента тях ги изгаря болка, каквато ти никога не би могла да разбереш, и то само защото двама надути бюрократи от Външно не могат да си държат устата затворена! — Погледът на Рап гореше от омраза. — Ако зависеше от мен, щях да изпратя на разстрел посланик Кокс и помощник-държавния секретар Петри.

Джоунс плесна с ръце.

— Не мога да повярвам на ушите си! — Тя се огледа из кабинета за подкрепа, ала подобна не дойде отникъде. Онемяла, началничката на кабинета се обърна към Рап: — Мисля, че ти загуби.

— Аз загубих преди много време, Валъри, и изобщо не ми пука какво мислиш за мен. Бил съм на онзи бряг, на хиляди километри оттук. Докато излизах от морето, се питах дали някой куршум няма да ме улучи между очите. Виждал съм как хеликоптер с млади и здрави мъже се взривява във въздуха, защото някакъв арогантен сенатор не си бе държал езика зад зъбите.

— Известно ми е с какво си си изкарвал хляба — ехидно подхвърли Джоунс.