Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Дръпни се наляво!

Каспар го послуша и Флин изтича покрай него, и замахна с горящата главня към съществото. То се присви, но не се обърна, за да побегне. Каспар извика:

— Огънят не го наранява. Май само го дразни. — Изведнъж му хрумна нещо. — Задръжте го!

Изтича до фургона, скочи вътре, дръпна рязко платнището и с меча си отпра капака на ковчега. Бръкна, извади черния меч, поставен върху бронята, и пак скочи долу. Пристъпи напред между Флин и Кенер и замахна с меча.

Черното острие порази съществото и този път вместо да се посипе дъжд от искри, мечът се вряза в огромната ръка. Чудовището изрева от болка и отстъпи, а Каспар връхлетя след него.

Размаха меча, първо високо отгоре, после отдолу, и чудовището започна да залита. Всяко посичане причиняваше вой и най-сетне звярът се обърна, за да избяга. Каспар скочи напред. Замахна и го порази във врата. Главата отхвърча в дъга и се стопи на мъгла пред очите му. Тялото на чудовището залитна напред и също започна да се превръща в пара още преди да рухне на земята. Докато Каспар коленичи да го огледа, то беше изчезнало. Никакъв помен нямаше от битката.

— Какво беше това? — изпъхтя Каспар.

— Мислех, че ти може да знаеш — каза Кенер. — Ти се сети да вземеш черния меч от ковчега.

Каспар усети, че мечът потръпва в ръката му, все едно се държеше за перилото на кораб в бурно море.

— Не знам защо го направих — промълви той. — Просто… хрумна ми да го взема.

Тримата зяпнаха кървавите останки от Макгоин.

— Трябва да го погребем — каза Кенер. Каспар кимна.

— Но трябва да изчакаме до съмване, за да намерим всички… — Остави мисълта си недовършена. И тримата знаеха, че останките на приятеля им са разпръснати навсякъде наоколо и събирането им в гроб ще е трудна задача. По-добре беше да го направят на дневна светлина.

Усетиха присъствието, преди да са чули и звук. Обърнаха се като един и видяха черната броня, изправила се зад тях. Каспар вдигна черния меч, Кенер и Флин държаха горящите главни и отстъпваха.

Оживялата броня не направи заплашителен жест, само вдигна ръце с дланите навън и зачака. Каспар остана замръзнал на място за миг, след това направи крачка напред. Бронята остана неподвижна.

Каспар бавно положи вдигнатия меч в протегнатите й ръце. Бронята мигновено се обърна и закрачи обратно. С нечовешки скок се метна във фургона, който подскочи от тежестта й, после стъпи в ковчега и легна в него.

Тримата стояха като замръзнали.

След цяла минута пълна тишина Кенер се осмели да пристъпи към фургона. Другите го последваха. Бронята лежеше в ковчега досущ както когато Каспар бе махнал капака. Още близо цяла минута тримата само я гледаха втрещени. Най-сетне Каспар протегна ръка и я докосна, готов да се дръпне, ако последва реакция.

Усещането бе същото като преди.

Тримата се спогледаха питащо, но никой не каза нищо. Най-сетне Каспар се покачи на долницата на фургона, каза: „Дайте чук“ и изчака, докато Кенер му подаде един от сандъчето с инструменти под капрата. Без да бърза, Каспар нагласи дебелите пирони, които беше извадил заедно с капака, и ги наби отново.

После каза:

— Утре ще намерим жрец.

Другите двама кимнаха. До края на нощта никой не затвори очи.

Фургонът трополеше по улиците на Шамша. Беше час преди залез-слънце. Това бе първото поселение, което Каспар наистина можеше да нарече град. Стените му лесно можеха да се разбият от оласконските му инженери за по-малко от седмична обсада, но все пак това бе със седмица повече от всичко, което беше видял досега. Градските стражи тук ги наричаха „префекти“, което му се стори странно — в Квег същата титла даваха на старши офицер. Някъде преди векове Шамша трябваше да е била военен пост. Старшият префект огледа бегло фургона, след което заплаши, че ще ги задържи за неопределен период, докато Каспар не го подкупи.

Тримата бяха мълчали почти през целия ден. Бяха събрали каквото успяха от Макгоин и го заровиха в една голяма дупка в ливадата. Никой не каза и дума, докато стояха около импровизирания гроб. Накрая Кенер отрони:

— Дано Лимс-Крагма бързо го отпрати за по-добър живот.

Флин и Каспар промърмориха в съгласие, после събраха бивака и потеглиха. Никой от тримата не можеше да побере в ума си случилото се. Чудовището и оживялата броня бяха толкова невероятни събития, че Каспар знаеше, че и другите двама не искат да ги обсъждат, също като него. Все едно че ако заговореха за това, щяха да допуснат възможността да са били свидетели на нещо реално.