Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Покрай стените се редяха малки олтари на различни богове и полубогове, пред някои от тях се молеха хора. Каспар осъзна, че вижда ритуали на вяра, за която не знае нищо: храмовете в отечеството му нямаха никакъв аналог на Гешен-Амат. За един кратък миг се зачуди дали наистина съществува такъв бог и ако да — дали неговата мощ и влияние се простират само на тази земя?

Стигнаха до някаква голяма зала, побрала още десетки олтари. Срещу входа се издигаше величава статуя на седящ мъж. Лицето му бе стилизирано, очите му, носът и устните бяха предадени в стил, който Каспар можеше да нарече единствено опростен. В родината му, както и в другите кралства на Севера, изображенията на боговете и богините бяха с човешки пропорции, освен ако не бяха малки икони в крайпътни олтари или не красяха домовете на вярващите. Но тази статуя се издигаше поне на тридесет стъпки от основата си до темето. Беше с прост халат, с едното рамо оголено, и бе протегнала ръце напред, с дланите нагоре и леко навън, като даряваща благословия. Отляво и отдясно, в грубо човешки размери, седяха двете фигури, които Каспар и Кенер бяха видели пред храма — мъжете с глави на слон и на лъв.

Пред статуята седеше самотен стар белокос монах. Монахът, който ги бе довел, им каза:

— Изчакайте. — Продължи напред, каза няколко думи в ухото на по-стария монах и се върна. — Учителят Аншу ще ви види веднага.

— Благодарим — каза Кенер.

— Длъжен съм да призная невежеството си за вашата вяра, брате — каза Каспар. — Аз съм от далечна земя. Бихте ли ме просветлили?

Монахът се ухили и отвърна с неочаквано чувство за хумор:

— Де да беше просветлението толкова бързо постижимо, приятелю. Тогава щяхме да имаме много малко работа на този свят.

Каспар се усмихна на шегата и рече:

— Кажете ми за Гешен-Амат.

— Той е божествеността, единствената истинска божественост, на която всички други са само отражения. Той е онзи над всичко.

— Ишап? — попита тихо Каспар.

— А, наистина сте от далечна земя. Крепителят на равновесието е само един аспект на Гешен-Амат. Онези, които седят в нозете му, Герани — посочи фигурата със слонската глава — и Сутапа — посочи фигурата с лъвската глава, — са аватари, пратени от Гешен-Амат, за да учат човечеството на Единствения верен път. Не е лесен път, но рано или късно води до просветление.

— А всичките останали храмове? — попита Кенер.

— Гешен-Амат предлага много начини да се върви по Единствения верен път. Съществуват аватари, които да се приемат от всеки мъж и жена.

Каспар разбра.

— Ама-рал! Монахът кимна.

— На древния език, да.

— В моята земя това е било смятано за ерес и заради тази доктрина се е водила ужасна война.

— Образован човек сте — каза монахът. — Ето го и учителя Аншу.

По-старият монах се приближи и се поклони пред Каспар и Кенер. Беше прегърбен и кожата му бе сбръчкана, но очите му бяха светлокафяви и живи. Главата му бе напълно обръсната. Носеше същия кафяв халат и сандали като младия монах. Двамата отвърнаха на поздрава и старият монах рече:

— Ученикът ми каза, че сте в беда, братя. Какво мога да сторя за вас?

— Оказахме се в притежание на нещо… навярно много древно, реликва може би, и мислим, че може да е прокълната.

Старият монах се обърна към своя ученик и рече:

— Донеси чай в покоите ми. — Обърна се отново към Каспар и Кенер и ги покани: — Моля, последвайте ме.

Изведе ги през една странична врата и тръгна по дълъг тих коридор.

— Тук едва се чува шумът от града.

— За медитацията трябва тишина — каза старият монах. Отведе ги до една врата и я отвори. — Заповядайте.

Посочи им, че трябва да си свалят ботушите, и Кенер и Каспар се подчиниха. Стаята беше голяма, но оскъдно обзаведена. Повечето под бе покрит с червен килим и старият монах седна на него и издърпа малка ниска масичка между себе си и гостите. Миг след това влезе младият монах и поднесе чаши и кана чай. Наля първо на Кенер и Каспар, след това на учителя Аншу. Щом младият монах излезе, старият ги подкани:

— Е, разкажете ми за тази прокълната реликва.

Кенер подхвана бавно, разказа цялата история за групата им и как са купили от местните селяци нещата, които те, изглежда, са плячкосали от нещо като гробница. Когато описа подробно ужасното убийство на Макгоин предната нощ, старият монах кимна и каза:

— Напълно е възможно тази вещ да е прокълната. Живеем в свят, който е виждал по-древни раси, а местата, където са погребани мъртъвци, често са защитени с прегради от тъмна магия. Бих искал да видя тази реликва.