Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Сега ли?

Старият монах се усмихна.

— Ако не сега, то кога? — Стана и без да каже дума, махна мълчаливо на двамата да се обуят. Последва ги навън, където чакаше младият монах, и рече: — Ще придружим тези господа.

Младият монах кимна и закрачи до учителя си. Слязоха по стъпалата на храма, минаха през площада и тръгнаха към хана.

— Ще ида да доведа Флин — каза Кенер и влезе в хана, а Каспар поведе монасите през портата към двора на конюшнята. Щом се приближиха към фургона, стъпките на стария монах станаха колебливи и той се обърна към ученика си.

— Върни се в храма веднага! Доведи учителя Ода и учителя Йонгу. Бързо!

Младият монах затича обратно, а учителят Аншу рече:

— Усещам дори от разстояние, че в този фургон има нещо, което е… грешно.

— Грешно ли? — попита Каспар. — Какво имате предвид?

— Не мога да опиша как го разбирам, но каквото и да държите в този фургон, не е просто прокълната реликва. То е нещо повече.

— Какво? — попита Каспар.

— Не мога да знам, преди да го видя.

Кенер и Флин излязоха от хана и Кенер представи стария монах на Флин, а Каспар каза:

— Изглежда, имаме нещо наистина неочаквано. От храма ще дойдат и други.

— Защо? — попита Флин. — Какво му е неочакваното?

— Не мога да знам, преди да съм видял какво е — повтори Монахът и бавно се доближи до фургона.

Каспар извади кутията с инструменти изпод капрата, Дръпна платнището настрана и с помощта на железен лост откова и надигна капака на ковчега.

Старият монах се доближи до страницата на фургона, но не можа да погледне добре вътре. Каспар му протегна ръка, монахът я хвана с изненадваща сила и Каспар го издърпа горе.

Монахът погледна черната броня. Устата му се отвори, но думи не излязоха. Той вдиша дълбоко, въздишка сякаш на облекчение, после очите му се подбелиха и той се свлече в ръцете на Каспар. Той успя да го задържи да не падне и го подаде на Кенер и Флин.

Те го сложиха на земята и Кенер коленичи до него и каза:

— Жив е.

Каспар се обърна и погледна в ковчега. За миг му се стори, че вижда смътно трепване в процепа на шлема. Но след това — нищо.

След няколко минути в двора влязоха трима монаси и щом видяха струпалите се около изпадналия в несвяст монах Кенер, Каспар и Флин, спряха.

Водачът им беше як мъж на средна възраст, с кичури сива коса сред иначе черната грива, която бе пуснал до раменете си. Имаше халат, скроен също като на останалите, но черен, а не кафяв.

— Отдръпнете се от учителя Аншу — нареди той.

И щом те се отдръпнаха, направи крачка напред и започна заклинание, като описваше сложни фигури във въздуха с ръце. Другите двама монаси сведоха глави като в молитва.

Каспар не чу и не видя нищо необичайно, но изведнъж целият настръхна! Обърна се да погледне към фургона и видя, че го обкръжава пулсираща светлина. Конете в конюшната зацвилиха уплашено.

След миг светлината изчезна и двамата монаси с кафявите халати забързаха да помогнат на учителя Аншу. Монахът с черния халат закрачи решително покрай останалите и се качи във фургона. Оглежда дълго фигурата в ковчега, след което постави капака на мястото му, взе чука и с няколко ловки удара бързо го закова.

Старият монах вече започваше да се съвзема. Черният застана пред Каспар и останалите и каза без предисловия:

— Това нещо трябва да се махне оттук до утре. Обърна се да си тръгне, но Каспар извика след него:

— Почакайте малко, моля ви! Монахът спря.

— Учителят Аншу каза, че бронята е нещо грешно. Прокълната ли е?

— Учителят е прав. Това нещо в ковчега не е прокълнато, но е грешно. Трябва да го махнете оттук бързо.

— Можете ли да ни помогнете?

— Не — отвърна монахът с черния халат. — Аз съм Йонгу и моята грижа е безопасността на храма. Това нещо трябва да се изнесе оттук, защото колкото повече се бавите, толкова по-голяма вреда ще нанесе.

— Накъде да тръгнем? — попита Флин.

— Не зная — отвърна Йонгу. — Но ако се забавите, ще пострадат невинни хора.

— Защо е това бързане? — попита Каспар.

— Защото онова в ковчега е нетърпеливо. Иска да стигне някъде.

Каспар се спогледа с останалите.

— Но къде?

Учителят Аншу каза немощно:

— То ще ви каже накъде да вървите.

— Как? — попита Флин.

— Ако тръгнете в грешна посока, ще умрете. Докато сте живи, значи се движите във вярната посока. Извинете ни, но повече не можем да ви помогнем. — Изправи се, направи две стъпки, после спря и рече: — Но едно мога да ви кажа. Вървете на запад.