Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Монасите си отидоха, а Каспар промълви:

— На запад ли?

— Но ние трябва да идем на юг, след което да отплаваме на североизток — каза Кенер.

Каспар поклати глава.

— Явно не е така. — Тръгна към хана. — Напускаме утре призори, приятели.

При вратата на хана се обърна и Флин го попита:

— Къде отиваш?

— Да видя дали мога да намеря някоя карта — отвърна Каспар. — Трябва да видя какво има на запад оттук.

Каспар бърчеше вежди.

С Кенер и Флин седяха на една маса в гостилницата на хана „Четири благословии“, съсредоточени върху трите карти, които Каспар бе успял да купи, след като монасите си отидоха.

Докато той беше търсил търговци на карти, Флин и Кенер се бяха върнали до храма, за да се опитат да измъкнат поне някакви сведения от монасите, особено какво точно й е „грешно“ на бронята, но се върнаха без нищо. Монасите не пожелаха да говорят с тях. Флин беше убеден, че не трябва да тръгват на заранта, твърдеше, че това ще принуди монасите да дойдат и да им кажат поне нещо.

— Чудя се колко ли са достоверни тия? — попита Каспар. Едрият ханджия се приближи до масата им с три нови чаши ейл и попита:

— Следващото си пътуване ли планирате?

— Ако можем да разчитаме на тези карти. Ханджията надникна над рамото на Каспар, пресегна се и вдигна едната.

— Тази можете да я изгорите. Знам я. Копие на копие на много стара неточна карта.

— Откъде знаеш? — попита Кенер.

— Бях пътуващ търговец някога, като вас, преди да заседна тука. Стигнах възраст, в която вече ми омръзна да млатя разбойници и да бягам от бандити. Чакай да видя какво съм си заключил в скрина. Мога да ви покажа едно-две неща.

Върна се със стара карта, изрисувана върху навита на руло кожа.

— Тази я купих от един търговец в Ралапинти, още в началото. Имах само един фургон, муле, меч, който си спечелих в игра на карти, и цяла купчина боклуци за продан.

Разгъна картата върху масата. За разлика от техните, тази показваше целия континент Новиндус. Освен оригиналното мастило се виждаха и допълнителни бележки и рисунки, за които Каспар предположи, че са направени от ханджията.

— Вижте тук. — Ханджията посочи мястото им, в Шамша. — От ей тук до ей тук — продължи той, като прокара линия с пръста си, — и трите карти са доста точни, но след това…

— Трябва да заминем на запад — каза Каспар.

— Ами… има два начина да го направите. Можете да хванете обратно на север за няколко дни и ще намерите един път, който води на запад. Не е лош, стига да не бързате. Лъкатушите през хълмовете на Морските планини — много проходи и приличен дивеч, ако знаете да ловувате. — Замълча и се потупа с пръст по брадичката. — Мисля, че ми отне някъде около месец последния път, когато тръгнах по този маршрут. Разбира се, това беше преди трийсет години. Повечето хора обаче просто тръгват на юг до град Змийска река и оттам хващат кораб за Махарта.

— Защо Махарта?

Ханджията седна на празния стол до тях, неканен. Посочи картата.

— Ако хванете право на запад оттук, ще стигнете някъде в средата на Пазарния площад на Великия храм. — Почеса се по брадичката. — Оттам, ако продължите на запад, няма много неща, с които бихте искали да се забъркате. Доколкото разбирам, сте чужденци. Откъде сте?

— От отвъд Зеленото море — отвърна Каспар.

— Ха! — Ханджията плесна с ръка по масата. — Чувал съм приказки за задморски търговци, дето се вясват тук от време на време. Ето какво ще ви кажа. Като свърша с вечерята и се погрижа за другите клиенти, да седнем да поговорим. Ако отивате на запад, има някои неща, които трябва да знаете, ако искате да останете живи. А и аз съм любопитен за вашата земя. — Мъжът стана. — Не ми е мъчно за опасностите, но възбудата ми липсва.

— Викат ми Бек, съкратено от Бекамостана — каза ханджията късно вечерта, когато се събраха.

Флин представи себе си и приятелите си.

— Е, кажете ми сега какво искате да знаете — продължи Бек.

— Казаха ни да тръгнем на запад — обясни Каспар. — Предполагам, че това означава Махарта.

— Кралицата на реката, така го наричат — каза Бек. — Някога бил най-процъфтяващият красив и великолепен град… е, казвахме обикновено „на света“, но това беше преди да научим за ония места отвъд морето. Все едно, старият радж, по времето на дядо ми, управлявал народа си добре. Не е най-големият град — най-големият е Змийска река, — но е най-богатият. Поне е бил де.

— Какво се е случило?

— Змийската кралица, това се случило — каза троснато Бек. — Никой не говори много за нея, защото всеки знае какво се е случило, родителите ни са ни учили. — Почеса се по брадичката. — Тя е дошла някъде от севера на Западните земи.