Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Има си полза и от жреците.

— Виждал ли си някой храм тъдява?

— Не всъщност — отвърна Каспар.

— Повечето са в градовете, но от време на време можеш да срещнеш някой ей така, като дошъл отникъде. Боговете им наистина са странна пасмина. Някои от тия, дето и ние познаваме, макар да имат други имена. Гуис-Ва тук го наричат Яма например. Но за много от боговете им изобщо не бях чувал. Един паешки бог, Тикир се казва, и бог-маймуна, и бог на това и на онова, и повече демони и каквото там ги наричат… Обаче както и да е, мисля, че ако искаш някой жрец да види онова в ковчега, май ще трябва да решим точно с какъв жрец да говорим.

— Защо?

— Ами, у дома давах десятък на Банат. Каспар се засмя.

— На бога на крадците?

— Разбира се. Кой по-добре от него ще държи крадците настрана, та да не ме оберат до голо? Давал съм дарове и на други богове, но мисля, че всеки от тях си има своя… не знам, да го наречем план.

— Дневен ред?

— Да, точно! Всеки си има дневния ред… Но си мислех, че ако онова в ковчега е нещо, което някой храм може да реши, че е ценно — и то толкова ценно, че да ни прережат гърлата и да ни хвърлят в реката…

— Май трябва да го обсъдим с останалите.

— Точно това исках да кажа.

Върнаха се при другите и Кенер раздаде вечерята, груба храна, с която Каспар вече бе свикнал: сухи овесени питки, сушени плодове, сушено телешко и вода. Все пак си беше истински пир в сравнение с горчивите плодове, с които бе преживял първите два дни, когато го оставиха в тази земя.

Обсъдиха идеята на Макгоин и решиха, че все пак ще е най-добре да потърсят съвета на жрец в следващия град. След това легнаха да спят.

Каспар се събуди. Толкова пъти вече си беше удрял главата в дъното на фургона, че се ококори и се превъртя, ръката му сграбчи дръжката на меча и той изпълзя изпод фургона. Огледа се с разтуптяно сърце.

Никой не стоеше на пост.

— Макгоин! — извика той и викът му събуди Кенер и Флин. От Макгоин нямаше и следа.

Вик някъде отвъд огъня ги накара да затичат натам. Но преди да са направили и три крачки, крясък прониза нощта и тримата замръзнаха на място. Беше Макгоин, но звукът, който издаде, бе писък, изпълнен с толкова дълбок ужас, толкова първичен, че инстинктът и на тримата в първия миг бе да се обърнат и да побягнат. Каспар извика:

— Стойте!

И тръгна предпазливо напред. След десетина крачки се натъкна на Макгоин или по-скоро на онова, което бе останало от него. Зад него в тъмното се издигаше фигура, грубо наподобяваща човешка, но с огромни размери. Раменете й бяха два пъти по-широки, отколкото на който и да е жив мъж, а краката й бяха извърнати, като задните крака на кон или на козел. Лицето бе скрито в мрака на бледата лунна светлина, но Каспар успя да види, че в него няма нищо човешко. В краката на съществото лежеше тялото на Макгоин. Главата му беше откъсната, съществото беше отпрало и ръцете и краката му и ги беше разхвърляло настрана. Торсът на търговеца беше разпран така, че нито една част от анатомията му не можеше да се разпознае. Смлян беше на кървава пихтия.

Каспар вдигна меча си и извика:

— Заобиколете зад него!

Не изчака да види дали другите двама ще се подчинят на командата му, защото чудовището вече връхлиташе срещу него. Той замахна и съществото вдигна ръката си да блокира. Когато оръжието на Каспар удари, излетяха искри, все едно метал се беше ударил в метал, въпреки че звукът по-скоро звучеше все едно е много корава кожа. Жегването, което пробяга нагоре по ръката му до рамото, го изненада. Никога не беше удрял нещо толкова твърдо, дори мъж в броня в битка. Едва успя да задържи меча в ръката си.

Флин се озова зад съществото и го удари силно между главата и врата, но единственото, което постигна, бе същият дъжд от искри. Каспар нищо друго не можа да измисли, освен да извика:

— Назад към огъня!

Остана с лице срещу съществото, докато отстъпваше, от страх, че ако се обърне и побегне, чудовището може да се окаже по-бързо. По-скоро усети, отколкото видя как Флин и Кенер изтичаха покрай него и извика:

— Вземете главни! Ако стоманата не го наранява, огънят може би ще го спре.

Влезе заднешком в кръга на светлината от огъня и успя да види лицето на чудовището. Приличаше на озверяла горила, с оголени зъби. Устните бяха черни, венците също. Очите му бяха жълти, с черни ириси. Ушите бяха мрежести като прилепови криле, а тялото му бе като на мъж или на едра горила, набито върху козешки крака. Каспар чу вика на Флин: