Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Каспар не поиска разрешение, а престо се обърна към картата. Огледа я за миг и рече:

— Бихте могли да изтеглите конницата. Там ще са почти безполезни, освен ако не държите да ги свалят по двама наведнъж, докато яздят през теснината.

Командирът махна с ръка на младшия офицер и нареди:

— Прати ездач и предай на конницата да се изтегли в селото. Да оставят отделение вестоносци отпред.

— Като съм почнал да ви давам съвети, хората, които държат прохода, не са виждали топла храна от месец — каза Каспар.

— Наясно съм с положението. Каспар отново погледна картата.

— А ако може и аз да помоля за съвет, югоизточният път ще ни изведе ли от конфликта?

Командирът се засмя.

— Много извън него. И рано или късно ще ви отведе до Змийската река. Оттам бихте могли да продължите с лодка, но маршрутът в днешно време е опасен. — Въздъхна и продължи: — По времето на дядо ми град Змийска река е държал нещата кротки на стотици мили нагоре по реката. Местните владетели също помагали районът да е относително спокоен, освен по някой граничен набег, и то рядко. В онези времена търговците можели да пътуват буквално без охрана, но днес… бих ви посъветвал сериозно да отложите пътуването си, освен ако не вземете чета наемници, но по тези места трудно ще се намерят.

— Всички веят вашия флаг, така ли? — попита с усмивка Каспар.

— Или на Сасбатаба. — Изгледа навъсено Каспар и спътниците му и добави: — Ако не бяхте толкова стари, щях да ви мобилизирам на място. — Но засега ще се задоволя с още един съвет. Признавам, че имаш опитно око. Погледни тази карта и ми кажи ти как би се справил с тази безизходица?

— Без да зная разположението на защитниците и наличните им ресурси, ще са само догадки.

— Тогава приеми, че има достатъчно сили в едно село на около един час езда на юг от теснината и в горите от другата страна.

Каспар огледа внимателно картата и рече:

— Бих ги заобиколил.

— И ще ги оставиш зад гърба си?

— Защо не? — Посочи един участък на картата. — Тук имате една хубава широка долчинка, но какво? Три дни западно оттук? — Пръстът му очерта линия. — Бих задържал тук достатъчно хора, за да вдигат шум и да объркат всякакви съгледвачи или шпиони, които врагът може да има наблизо, после пращам два взвода пехота горе вдясно над теснината, свирят тръби, веят се флагове, след това се окопават. Да изглежда все едно, че сте решили да ги изчакате. После, докато пехотата им ангажира вниманието, бих пратил трите ескадрона и всички конни стрелци, които можете да съберете, на запад. Оставят качената на конете пехота зад хората на Сасбатаба в горите и хълмовете и препускат през селото. Вместо вие да сте запушени, техните стрелци вече са в капана и сте завзели селото.

— Не е лош планът ти. Никак не е лош… Как се казваш?

— Каспар, от Оласко. — Това са приятелите ми, Флин, Кенер и Макгоин от Островното кралство.

— А нещастникът във фургона?

— Той е бившият водач на експедицията ни, Милтън Превънс.

— Островното кралство? Мислех, че тази земя е мит — каза командирът. — Аз съм Аленбурга, бригаден генерал.

Каспар се поклони.

— За мен е удоволствие да се запознаем, генерал Аленбурга.

— Разбира се — отвърна командващият. — Някои от колегите ми щяха да заповядат да ви обесят само за да си спестят досадата. — Даде знак на субедара. — Отведете ги в къщата на ъгъла и ги заключете.

Флин понечи да каже нещо, но Каспар вдигна ръка да го накара да замълчи и попита генерала:

— За колко?

— Докато преценя дали този твой адски тъп план има някаква стойност. Ще пратя днес следобед съгледвачите и ако всичко тръгне добре, до седмица двамата с тебе ще тръгнем отново на юг.

Каспар кимна.

— Ако не ви досаждаме прекалено, бихме искали да се погрижим за провизиите си.

— Не досаждате, но си спестете труда, в селото не е останала храна. Интендантът ми вече конфискува всичко, което можем да хвърлим в казаните. Но не се притеснявайте. Ще се погрижим за храната ви. Моля, заповядайте на вечеря с мен.

Каспар се поклони вежливо и тръгна с приятелите си след субедара. Отведоха ги в малка къща отвъд селския площад и ги вкараха вътре.

— Пред вратите и прозорците ще има стражи, господа, така че ви съветвам да стоите кротко. Ще дойдем да ви вземем за вечерята.

Каспар ги поведе навътре и заразглежда импровизирания им затвор. Беше малка постройка с две стаи — кухня и спалня, — а отвън се виждаше скромна градина и кладенец. Всичко, което можеше да стане за ядене, беше обрано от градината, а долапът беше празен. Като видя, че в другата стая има само две легла, Каспар каза: