Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Изглежда, раджът взима на сериозно онова, на което се е натъкнал субедарът с патрула си — отбеляза Каспар.

Флин и останалите кимнаха в съгласие.

— Не разбирам много от войска, но тая изглежда голяма — каза Кенер.

Каспар посочи на север.

— По размерите на прашния облак, бих казал много голяма. Насам идва най-малкото пълен полк.

Опитаха се да се измъкнат незабелязано, но щом завиха по югоизточния път, отделение войници прегради пътя им.

— Къде сте тръгнали? — изръмжа им грубо субедарът. Каспар слезе от коня си и отвърна:

— Опитваме се да се доберем до град Змийска река и да избегнем офанзивата, която подготвяте тук.

— Офанзива подготвяме, тъй ли? — попита войникът. — И защо мислиш така?

Каспар се засмя.

— Мисля, че пехотният полк, който идва по пътя след трите конни ескадрона, които видях, е доста убедителен знак.

— Какво има във фургона?

— Ковчег — отвърна Каспар. — Ние сме чуждоземци, отвъд Зеленото море, и се опитваме да хванем кораб, за да можем да погребем своя приятел у дома.

Сержантът, както мислеше за него Каспар, отиде до задницата на фургона и дръпна покривалото на ковчега.

— Явно много сте обичали човечеца, за да го влачите през половината свят, та да го заровите. Тук наоколо има достатъчно хубава пръст. — Огледа ковчега и рече: — След ден-два ще има и трупове в изобилие. — Качи се във фургона и видя ковчежето под капрата, на която седяха Флин и Кенер. — Какво е това?

— Ние сме търговци — каза Каспар. — Това е печалбата ни от пътуването.

— Отключете го — нареди субедарът.

Флин хвърли отчаян поглед към Каспар, но той само сви рамене.

— Нямаме какво да крием.

Флин му подаде ключа и Каспар отвори ковчежето. Субедарът каза:

— Това е цяло състояние. Откъде да знам, че сте го придобили по честен начин?

— Нямаш причина да мислиш другояче — контрира Каспар. — Ако бяхме разбойници, едва ли щяхме да се опитваме да превозим това през бойна зона. По-скоро щяхме да пътуваме на север, да пием и да харчим по курви.

— Може и да има нещо вярно в думите ти, но вече не е мой проблем. Това трябва да го види командирът.

Заповяда им да слязат и махна на двама от стражите да откарат фургона в една конюшня. Когато и четиримата слязоха, им каза:

— Последвайте ме.

Отведе ги до един хан, където се настаняваше командният център, и им нареди да останат в ъгъла и да изчакат. Четиримата се подчиниха. Субедарът поговори с някакъв младши офицер, а след това с друг, по-старши.

Офицерът беше с прашна, но добре скроена куртка, украсена със златен ширит около яката и маншетите. Носеше бял тюрбан. Пищен пискюл от конски косъм, боядисан в пурпурно, се изсипваше от сребърна игла в средата. Имаше късо подрязана брада, не по-различна от тази, която самият Каспар беше носил години наред. Махна на четиримата да се приближат към него и каза:

— Субедарът ми докладва, че твърдите, че сте търговци.

— Да, милорд — отвърна с достатъчно почтителен тон Каспар.

— Доста груба компания изглеждате, за да повярва човек, че сте почтени търговци.

Каспар го погледна право в очите.

— Минахме през голямо изпитание. В групата ни бяхме тридесет души, когато започна това начинание… — Каспар премълча за късното си включване. — А вече сме само четирима.

— Хм. И явно сте успели да съберете впечатляващо количество плячка.

— Не е плячка, а честна печалба, милорд — отвърна Каспар със спокоен и убедителен тон.

Командирът го изгледа продължително, след което рече:

— Вие сте чужденци, което е във ваше предимство, защото не мога да повярвам, че дори оня идиот кралят на Сасбатаба е толкова тъп, че да се опита да пусне четирима чужденци с фургон, ковчег и цяло имане като шпиони. Ще ви повярвам просто защото нямам време да решавам търговци ли сте, или престъпници. За това да му мисли местната стража. На мен ми се пада да измисля как да прокарам въже през иглено ухо.

Каспар хвърли поглед към масата, на която беше изпъната карта. Чел беше достатъчно военни карти през живота си, за да може да прецени обстановката с един поглед.

— Онова стесняване в пътя на две мили нагоре е като двуостър меч.

— Имаш добро око за обстановката, чужденецо. Войник ли си бил?

— Да.

Командирът го изгледа продължително и попита:

— Офицер?

— Командир — отвърна кратко Каспар.

— И си видял онзи проход на пътя?

— Видях го. И е позиция, която бих защитавал, не и да атакувам от нея обаче.

— Но проклетият проблем е, че ние трябва да сме от другата му страна.