Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Към обед с Кенер смениха местата си с Флин и Макгоин и подкараха фургона. С войниците пред тях като че ли нямаха голяма нужда от охрана, но все пак двамата ездачи от време на време се озъртаха тревожно назад.

По едно време Каспар попита:

— Страх ли те е, че те преследват?

— Винаги — отвърна Кенер, без да обясни повече.

Въпреки постовете на стотина метра напред по пътя четиримата се редуваха да пазят до огъня. Каспар пое третата стража: двата часа в най-тъмната част на нощта.

Прилагаше всички познати му хитрини, за да остане буден. На тях го беше научил баща му в първата година, когато бе пътувал с армията на Оласко на военна кампания. Тогава беше само на единайсет години.

Не гледаше огъня, защото знаеше, че това ще го хипнотизира, ще плени очите му и ще го заслепи така, че да не може да гледа в тъмното. Вместо това местеше очите си, иначе щяха да се появят въображаеми фигури и да предизвикат в ума му лъжлива паника. От време на време поглеждаше нагоре към гаснещата луна или към далечни звезди, за да не се уморят очите му от взиране в нищото.

След около час на пост зърна някакво смътно движение отвъд фургона, едва видимо в тъмното. Бързо закрачи натам и на самата граница на светлината отново видя нещо. Задържа очите си в него и каза:

— Стани!

Тримата му другари се надигнаха и Флин попита:

— Какво има?

— Видях нещо там, отвъд светлината на огъня. Тримата моментално се измъкнаха изпод фургона и извадиха оръжията си.

— Къде? — попита Кенер.

— Ей там. — Каспар посочи.

— Каспар, ела с мен — рече Флин. — Вие ни пазете откъм гърба — нареди на другите двама.

Двамата закрачиха бавно, с извадени мечове. Когато стигнаха мястото, което бе посочил Каспар, не откриха нищо.

— Кълна се, че видях нещо — каза Каспар.

— Вярвам ти — отвърна Флин. — Свикнали сме. По-добре да си в безопасност, отколкото да не правиш нищо.

— Случвало ли ви се е?

Върнаха се при топлещия още огън и Флин отвърна:

— Често.

— Видяхте ли какво е? — попита Кенер.

— Само силует.

Макгоин отново се пъхна под фургона и изсумтя:

— Това е добре.

— Защо? — попита Каспар.

— Защото не е сериозно — отвърна Макгоин. — Когато не можеш да видиш какво е… значи не е сериозно.

— А какво е сериозно? — попита Каспар, докато другите се наместваха отново под фургона.

— Де да знаех — измърмори Кенер.

— Това е глупаво — каза Каспар.

— Знаем — съгласи се Флин. — Отваряй си очите и ме събуди след час.

Остатъкът от нощта мина без произшествия.

Щом стигнаха село Набунда, патрулът, който придружаваше кервана, отцепи напред да докладва на местния командир. Джемедарът махна добросърдечно на Каспар и спътниците му за сбогом, докато влизаха в селото.

— Трябва да намерим къде да приберем фургона — каза Флин. — След това да съберем някаква информация за положението на юг.

По-голямата част от деня мина в търсене на удобно място за фургона, тъй като всеки склад в селището беше пълен. Най-сетне се настаниха в ъгъла на една обществена конюшня и платиха три пъти повече от обичайната цена.

Набунда гъмжеше от хора, привлечени тук от военния конфликт. Имаше войнишки жени и курви, както и хора, които гледаха на войниците като на добра клиентела и лесна плячка — крадци и шарлатани, джебчии и кърпачи — всеки напираше да си пробута занаята колкото може по-изгодно.

Четиримата седнаха в един препълнен хан и Каспар отбеляза:

— Тази гранична свада има всички признаци да се превърне в голяма война.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Флин.

Позастаряла, но все още привлекателна слугиня се приближи и им взе поръчката за вечеря. След като ги остави, Макгоин подхвърли:

— Нали каза, че не си бил наемник.

— Не съм, но бях войник — отвърна Каспар. — Повечето си живот съм прекарал в оласконската армия, честно казано.

— Защо напусна? — попита Кенер.

Каспар не искаше да споделя твърде много подробности, затова обясни кратко:

— Бях на губещата страна в последната война. — Огледа се и каза: — Но съм виждал достатъчно храбри битки, за да разпозная главното, щом го видя. И всички онези, които често прибягват до войни, за да оперят гнездата си. — Посочи една маса в ъгъла, където се въртеше игра на карти. — Не зная каква е играта, но ще се обзаложа, че типът, който е с гръб към ъгъла, я е подхванал, и също така ще се обзаложа, че използва своята колода.

След това посочи друга група мъже в грубо облекло, сбрани в противоположния ъгъл.