Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Това е теология, а не история — прекъсна го Каспар.

— Може би да, а може би — не — отвърна Флин. — Но храмовете го проповядват като доктрина. И макар в текстовете да не се споменава за Господарите на дракони, легендите все пак си остават. Но само го погледни това нещо, Каспар! Ако не е Господар на дракони, излязъл направо от древната си гробница, не знам какво може да е. Но съм готов да се обзаложа, че чародеите в Звезден пристан ще искат да го разберат и ще се готови да платят.

Каспар отвърна:

— Значи ви трябва четвърти, за да отнесете това нещо на север, да помогне да се пренесе от порт Вайкър до този Звезден пристан и след това да поискате награда от магьосниците?

— Да — заяви Флин.

— Вие сте луди. Трябвало е да го скриете в пещерата и да вземете вместо него съкровището.

Кенер, Макгоин и Флин се спогледаха мълчаливо. Накрая Кенер каза тихо:

— Опитахме. Просто не става.

— Как така не става?

— Опитахме се да направим каквото каза. И след като запушихме пещерата, изминахме не повече от половин миля по пътя, преди да се наложи да обърнем и да се върнем. После оставихме цялото злато и другите стоки и извадихме това нещо.

— Побъркали сте се. Бих могъл да тръгна с вас срещу кон и цената за превоза до Кралството, но не мога да обещая, че ще остана с вас след това. Дадохте ми твърде много основания да откажа. — Каспар помълча за миг. — Всъщност мисля да откажа още сега, за да избегна неприятностите.

Флин сви рамене.

— Ами добре. Опитай се да си тръгнеш. Каспар скочи от фургона, все още с меча в ръка.

— Какво искаш да кажеш?

— Ние няма да те спрем — каза Флин. — Нямах това предвид. Каспар заобиколи тримата и когато стигна до вратата на склада, каза:

— Желая ви късмет, господа, и се надявам някой ден да ударим по едно пиене в Кралството, но се съмнявам, че ще стигнете там. По всичко личи, че това начинание е обречено, и не искам да имам нищо общо с него, тъй че благодаря.

Обърна се, бутна вратата и понечи да стъпи навън. Но не можа.

Изведнъж Каспар се разколеба.

Искаше му се да излезе, но нещо го накара да изчака. Обърна се и рече:

— Е, добре, ще помисля. Флин кимна.

— Можеш да ни намериш тук, но до вдругиден трябва да сме на път.

— Защо? — попита Каспар.

— Не знам — отвърна Флин. — Просто не можем да останем задълго на едно място.

— Ще разбереш — добави Кенер.

Каспар надви необяснимия подтик да остане и напусна склада.

Тръгна през ранната сутрешна тълпа и скоро намери евтин хан, където ейлът не беше чак толкова ужасен. Рядко пиеше преди обяд, но днес направи изключение. Похарчи повече от съдържанието на жалката си кесия, отколкото трябваше, но дълбоко в себе си вече знаеше, че ще тръгне с Флин и другите. Не заради някакво си глупаво „магическо“ принуждение, а защото го искаше. За половин година тези мъже можеха да го доближат до дома повече, отколкото щеще да успее сам за две години: не беше моряк и щеше да му се наложи да работи много месеци, за да спести пари за превоза, а корабите, порещи водите между Новиндус и Триагия, бездруго бяха нарядко. Дори взимането на кораб до Залезните острови щеше да му струва местната равностойност на двеста златни монети — това си беше половин година работа на опитен занаятчия в Оласко.

А така поне щеше да си спечели кон и превоз до Кралството. Оттам и пеш можеше да стигне до дома, ако се наложеше.

Върна се в склада. Тримата го чакаха.

— Е, с нас ли си? — попита Флин.

— До порт Вайкър — отвърна Каспар. — След това ще видим. Искам кон, достатъчно злато за прилична нощувка и храна по пътя и превоз от Саладор до Опардум. Останалото си богатство можете да задържите. Съгласен?

— Съгласен — отвърна Флин. — Сега трябва да се приготвим за тръгване утре рано призори. Един керван тръгва на юг с продоволствие за военните и макар да не можем да се присъединим официално, можем да караме с него известно време. Така няма да ни закачат разбойници.

— Добре. Но първо трябва да намерим ковчег.

— Защо? — попита Кенер.

— Защото хората тук си погребват мъртвите, не ги изгарят, тъй че един ковчег под платнището ще привлича много по-малко внимание от… онова нещо. — Посочи фургона. — Можете да карате чак до град Змийска река и без него, но се съмнявам, че ще мине през митницата при порт Вайкър. Виж, един споминал се приятел, откарван до родния му край за вечен покой… къде погребват мъртвите си в Кралството?

— Горе, при Окото на квестора, мисля.