Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Също така ще се обзаложа, че онези господа там са търговци, също като вас. Шивач, чиято клиентела — като нашия млад джемедар Рика — държи униформите им да са скроени точно по мярка, или ботушар, чиято специалност, е ботушите за езда, достатъчно добри, за да хванат генералското око. Може и калайджия да има между тях, защото много жени ще готвят за мъжете си в навечерието на боя и котлите ще трябва да се калайдисват. — Отново погледна спътниците си. — Да, всичко това намеква за истинска война, приятели.

Лицето на Флин помръкна.

— Пътуването на юг може да се окаже трудно.

— Знаеш ли — каза Каспар, — войната е хаос, а от хаоса изникват възможности.

Яденето пристигна и разговорът замря.

В градчето не можеше да се намерят свободни стаи, затова четиримата се върнаха в конюшнята. Ратайчето беше заспало дълбоко в плевника и пристигането им не го събуди.

— Голям пазач — измърмори Кенер, докато първите трима за спане се пъхаха под фургона.

Каспар заспа бързо, но го притесни някакво изнервящо усещане за опасност, въпреки че не го споходиха видения. После усети близо до себе си нечие присъствие и отвори очи.

Бронята стоеше над него. През тъмния шлем го гледаха с гняв две зли червени очи. Каспар остана да лежи неподвижно за миг, а после с внезапна, котешка бързина облечената в броня фигура извади черния си меч и замахна да го посече.

Каспар се надигна сепнат, удари главата си в дъното на фургона и за малко да изгуби съзнание. Погледът му се замая и помръкна за миг, той изрева и ръката му посегна за меча.

Две ръце го сграбчиха и Флин извика:

— Какво ти стана?

— Само сън е, човече — каза Кенер.

Каспар примига да махне сълзите от очите си и видя Флин, който беше поел първата смяна, коленичил над него. Кенер още лежеше от другата му страна.

Каспар изпълзя изпод фургона и се заозърта. После погледна към платнището и го дръпна.

— Готов бях да се закълна, че… — измърмори, подпрял ръце на Ковчега.

— Знаем — каза Флин.

— Всички сме го имали този сън — рече Макгоин. — Все едно че съществото се съживява.

— Всички?

— Един по един — каза Кенер. — Просто не може да си близо до него и рано или късно да не започне да те спохожда.

— Легни да поспиш още, ако можеш — подкани го Флин.

— Не — отвърна Каспар и потърка натъртеното си теме. Ще поема остатъка от смяната ти и моята. Ще събудя Макгоин в два след полунощ.

Флин не възрази и веднага легна. Каспар се бореше със съня — беше толкова жив и напрегнат. Притеснило го беше и усещането, което изпита, щом докосна ковчега. За много кратък миг той беше затрептял под пръстите му, също като черния меч.

Не можа да заспи дори след като събуди Макгоин.

Старшият на охраната им даде знак да спрат.

Флин изкара впряга от пътя, докато конникът се приближаваше. Беше субедар, което грубо можеше да се приравни на старши ефрейтор или много младши сержант в оласконската армия. Войниците от патрула му бяха слезли от конете и се бяха окопали в тесния ров на склона на хълма, прикрити зад скали, храсти и нападали дървета.

Спря пред тях и заяви:

— Пътят е затворен. Натъкнахме се на взвод редовни от Сасбатаба, заели са едно село.

— Ще ги прогоните ли? — попита Каспар.

— Заповедта ми е да вляза в бой, да се изтегля, да известя и да чакам за подкрепления.

— Предпазлив подход — каза Каспар и огледа опърпаната команда на субедара. — И като гледам колко уморени са ти хората, може би е добър при това.

— На фронта сме вече от месец — каза субедарът, явно нямаше настроение за повече разговори. — Ако искате да продължите на юг, трябва да си намерите заобиколен път.

Каспар подкара към Флин, каза му всичко това и добави:

— Имаше един път, на югоизток от последното село, през което минахме.

— По-добра възможност не мога да измисля — отвърна Флин и заобръща фургона.

Бяха изминали само няколко минути по пътя на север, когато в тежък тръс насреща им се зададе голяма конна част. Флин отби фургона встрани от пътя и изчака да се разминат, преди отново да продължат пътуването.

Селото — Хигара, — през което бяха минали само преди два часа, вече приличаше на военен лагер. Притичваха войници да заемат позиции покрай пътя, без да обръщат внимание на трополящия през малкото селце фургон, но Каспар знаеше, че това няма да продължи дълго. Наблизо разтоварваха интендантски фургон и беше ясно, че селото се превръща в оперативен щаб.