Джейн Фийдър - Теменужени очи

— Мисля, че е най-добре да го изненадаме през нощта — продължи да развива мисълта си Тамсин. Явно не се интересуваше дали английският полковник ще възрази на решението й да действа на своя глава. — Обикновено Корниш се оттегля към полунощ и почти винаги е пиян, но преди това обикаля лагера, за да провери постовете. Можем да го примамим в засада и хоп! — Тя се изсмя тихо и замахна с ръка, сякаш прерязваше еполетите му. — Непременно трябва да си отмъстя за онова, което ми стори, да не говорим какво ме очакваше, ако не бяхте дошли вие, полковник. Но искам да знаете, че не съм отмъстителна! — завърши тя с весел смях.

— Така ли? — промърмори примирено Сейнт Симон. — За малко да си помисля нещо друго. Според мен фактът, че Корниш загуби пленницата си и запалиха лагера му, е достатъчно отмъщение.

— Но то не беше мое отмъщение, полковник — заяви решително Тамсин. Изглеждаше изненадана, че той не желае да проумее разликата. — Вие ме отнехте от него, това беше вашата мисия. А аз искам да отмъстя на Корниш за онова, което стори с мен и с хората ми. Да не говорим за Габриел.

— О, мен можеш спокойно да ме пропуснеш, малко момиче — засмя се доволно великанът. — Аз си отмъстих на онези негодници. Докато бягах, успях да извия вратовете на няколко войничета. Мисля, че онези няма скоро да забравят Габриел Макфий.

— А какво ще кажеш за Жил, Педро, Хосе и Стефан?

— Разбира се, че не съм ги забравил! — Исполинът вдигна ръка, за да я спре. — Тръгвам с теб, малката ми.

— Е, щом постигнахме съгласие, можем да съставим плана си — намеси се нетърпеливо Джулиън и погледна огненото кълбо на слънцето. — Проблемът е откъде да ви намерим коне. Ще се наложи отново да яздите с мен, Ла Виолет. За съжаление нямам кон, който да издържи тежестта на вашия придружител.

— Не се тревожете за нас — усмихна се Габриел. — Аз си имам кон, доведох и коня на момичето. Ей там съм ги вързал. — И той посочи дърветата зад хълмчето.

— Ти си довел Цезар? — попита невярващо Тамсин. — Успял си да го измъкнеш от онези?

— Ама разбира се, момиче. Да не мислиш, че ще го оставя на французите? Засрами се!

Тамсин се хвърли на врата му и го целуна звучно по небръснатата буза.

— Не знам как си се справил, но това е истинско чудо, Габриел. Иди да доведеш конете. — Тя се обърна към полковника. — След малко ще дойдем в лагера ви.

Сейнт Симон се поколеба. Не му се искаше малката да изчезне с огромния си телохранител, но не знаеше как би могъл да го предотврати.

— Нали ви дадох думата си! — Тамсин вирна брадичка и го погледна със святкащи от гняв очи. — Съмнявате ли се в мен, милорд полковник?

Джулиън си припомни саркастичното й предизвикателство снощи, когато го попита дали би могъл да повярва в думата на една бандитка. Тогава не му предложи сигурност и той реши да не й вярва. Защо сега да повярва в честната й дума, в думата на бандитка и крадла, която изобщо не познаваше?

Той я погледна втренчено и вдигна рамене.

— Няма значение вярвам ли ви или не. — После й обърна гръб и закрачи към горичката, където беше лагерът на войниците му.

— Надявам се, че знаеш какво правиш, момиче — заговори укорително Габриел, докато двамата вървяха по брега на реката. — Ел Барон не искаше да има нищо общо с войниците. А ти си решила да отидеш в главната квартира на Уелингтън, в устата на вълка. Не правиш добре. — Той поклати глава и разтърси гъстата си коса.

— Не съм обещавала да дам сведенията, които ще ми поискат — напомни му тя.

— А защо си въобразяваш, че можеш да му вярваш? Ами ако се опитат да ти изтръгнат сведенията с мъчения?

— О, убедена съм, че полковникът ще удържи на думата си — отговори весело Тамсин и се втурна да тича. — Ето го и Цезар! Донесъл си даже пушката и ножа ми. Как успя?

Габриел изпухтя презрително.

— Беше много лесно, момиче. Онези не бяха достатъчно бдителни. А след като им счупих няколко кости, вече нямаха желание да ми се пречкат. — Той я вдигна на гърба на белия арабски жребец, после възседна собствения си кон, изключително грозно животно със силни рамене и крака, което носеше с лекота огромния си товар.

— Освен това имам план — продължи Тамсин. Тя се настани удобно на седлото и с обич издърпа ухото на коня си. — Мисля, че полковникът ще ми окаже голяма услуга, стига, разбира се, да успея да го купя.

— Каква услуга? — Попита предпазливо Габриел. От опит знаеше, че плановете на Тамсин често ставаха опасни. — И с какво ще го купиш?

Тамсин се усмихна тайнствено.