Джейн Фийдър: Брачно предложение

Тихото плъзгане на картите по зелената филцова покривка на игралната маса, звънтенето на монетите, когато играчите правеха залозите си, приглушените гласове на персонала, който съобщаваше печалбите — това бяха единствените шумове в изискания игрален салон на Брок. Шестима мъже седяха на масата за фараон — петима играчи и банката. Носеха кожени престилки, за да не повредят дантелените волани на ризите си, и кожени козирки, за да се предпазват от ярката светлина на полилеите — безбройните свещи хвърляха ослепително сияние върху филцовата покривка. Мъжът, който държеше банката, имаше невъзмутим вид, докато раздаваше картите, следеше залозите, изплащаше сумите и след всяка игра прибираше парите с палката си. Събраните в салона зрители останаха с впечатлението, че Джак Фортескю, дук Сен Жюл, не се интересува печели ли, или губи.

Сред тях обаче имаше и няколко души, които знаеха, че това не е вярно. В елегантното помещение, където въпреки късния час се усещаше горещината на лятото, смесена с миризмата на пот, парфюми и разляно вино, не просто се играеше фараон — тук ставаше въпрос за нещо съвсем друго. Всички около масата бяха съсредоточени върху ясно доловимото напрежение между банката и един от играчите. Постепенно другите играчи се оттеглиха — парите им се бяха стопили, а страстта към хазарта трябваше да отстъпи на заден план пред една съвсем друга битка, разиграваща се пред очите им.

Само Фредерик Лейси, граф Дънстън, продължаваше да залага трескаво. Когато губеше, хвърляше рулото с монети към банката и залагаше наново. Все така спокоен и невъзмутим, херцогът откриваше картите, поставяше печелившите отдясно и губещите отляво. Един-единствен път студените му сиви очи блеснаха и огледаха преценяващо седящия насреща му противник. В следващия миг погледът му отново се устреми към масата. Никой от двамата не говореше.

— Дявол да го вземе, днес Джак е обсебен от дявола — промърмори Чарлз Джеймс Фокс, който следеше играта от входа на салона. Подобно на повечето присъстващи, и той беше облечен извънредно елегантно: яркочервената жилетка на златни ивици го стягаше непоносимо, а върху яркосинята напудрена перука бе нахлупил сламена шапка, украсена с панделки.

— Доколкото виждам, има дяволски късмет — отвърна също така тихо придружителят му. Неговият костюм, макар и богат на дантели, волани и златни ширити, изглеждаше почти дискретен. — От месеци насам има дяволски късмет.

— Непрекъснато играе срещу Лейси — продължи замислено Фокс и отпи голяма глътка бургундско. — Вчера бях свидетел, когато спечели от него десет хиляди гвинеи на вист.

— А в понеделник му взе двайсет на зарове. Според мен Джак не играе само за удоволствие. Има си по-сериозна причина. Играе с определени намерения — намеси се Джордж Кевъна. — Аз мисля, че е решен да унищожи Лейси. Но защо? Там е въпросът.

Фокс не бързаше да отговори, замислен за стария скандал. Никой не знаеше как е започнала историята, толкова отдавнашна, че вече не беше от значение за присъстващите. След малко поклати глава.

— Джак се върна от Париж ужасно променен. — Повдигна леко рамене и продължи: — Не мога да го определя по-точно, защото изглежда безгрижен и очарователен както винаги. Но понякога усещам у него нещо… нещо сурово и заплашително. Преди го нямаше.

— Нищо чудно. Който е успял да избяга от онзи ад на кървава анархия, остава белязан за цял живот — кимна сериозно Джордж. — Казват, че се отървал на косъм, но той упорито отказва да ни разкаже историята. Само се смее като дявол и сменя темата.

Младите мъже подадоха чашите си на минаващия лакей да ги напълни отново. Разговорът замря. Вниманието на всички бе привлечено от играта.

Пред Фредерик Лейси имаше само едно руло монети. Ръката му спря за малко върху него — първият признак на колебание за тази вечер. Сен Жюл плъзгаше пръсти по столчето на чашата с вино. Дълга и тясна ръка, тънки бели пръсти, безупречен маникюр… пръстенът с огромен сапфир разпръскваше син огън под светлината на свещите. Той чакаше.

Лейси пое шумно въздух и заложи на асо. Херцогът извади последната карта от кутията и показа първата — губещата. Асо. Въпреки че бе изпил няколко чаши вино и лицето му пламтеше, Лейси изведнъж стана блед като платно. С безизразно лице херцогът подреди асото при губещите карти и посегна към следващата карта от купчината. Обърна я — десетка пика. Чиста подигравка за пребледнелия граф. Херцогът прибави рулото с монети към купчината пред себе си и погледна мълчаливо своя противник. Оставаха само три карти.