Джейн Фийдър - Брачно предложение

— От собствената си ръка — отговори спокойно той.

Погледът й моментално се изостри. Преждевременната смърт на Фредерик не я бе шокирала. В действителност винаги беше очаквала подобен изход като неизбежно последствие от порочния му живот и от лошите хора, с които общуваше. Беше виждала него и приятелчетата му пияни и знаеше на какво са способни в това състояние. Беше ги виждала да упражняват насилие върху беззащитни. Не би се учудила, ако Фредерик бе умрял от пиянство или като последствие от сбиване. Но самоубийство? Никога не би очаквала от несъщия си брат да вдигне ръка срещу себе си.

— Защо? — Въпросът бе поставен по-скоро към самата нея, отколкото към посетителя.

— Загуби всичко на игралната маса.

— Всичко? — Арабела прехапа устни.

— За съжаление да.

Ноздрите й се издуха леко, тя докосна устни с върховете на пръстите си. Това обясняваше защо брат й е избрал самоубийството. Тя го познаваше, Фредерик можеше да живее безчестно, но не и в бедност. Потърси в сърцето си съчувствие, но не го намери. Загубата на цялото им състояние означаваше горчиво бъдеще за нея. От само себе си се разбираше, че Фредерик не е нарушил отдавнашния си навик и не е помислил нито за миг за несъщата си сестра.

Защо именно херцогът й бе донесъл тази лоша вест? Огледа го скритом и установи, че лицето му е безизразно, но сивите очи следят реакциите й. Защо тъкмо той? Със сигурност не беше от приятелите на Фредерик, нито дори от добрите му познати. Наистина беше странно. Всъщност… не.

— Предполагам, че Фредерик е загубил от вас, милорд?

— Предположението ви е напълно правилно. — Мъжът извади от джоба на жакета си документа, написан от брат й на масата за фараон, стана и й го подаде.

Арабела разгъна листа и се обърна с гръб към посетителя. Прочете мълчаливо документа, сгъна отново листа, обърна се и му го върна.

— Поздравления, ваша светлост — изрече с равнодушно лице. — Кога трябва да напусна дома си?

Мъжът прибра документа в джоба си.

— Вероятно ще ви се стори странно, милейди, но аз не съм дошъл да ви изхвърля от дома ви. — В гласа му не личеше и най-малко вълнение. — Дойдох да ви предложа закрилата си.

На лицето й се появи невярваща усмивка, а в тона й ясно се усети презрение.

— Въз основа на неограничените си пълномощия, предполагам… Колко любезно от ваша страна, милорд. За съжаление ще отхвърля великодушното ви предложение.

Мъжът вдигна отбранително ръка и поклати глава.

— Без прибързани заключения, лейди Арабела. Вече си имам любовница и тя задоволява всичките ми потребности. Не ми е нужна втора. Имам нужда от съпруга.

Арабела отметна глава назад и избухна в смях. Спонтанен изблик на веселие, който я изненада не по-малко, отколкото херцога. Той я зяпна смаяно и напразно се опита да каже нещо. Трудно беше да го смае човек, но тя бе успяла.

Най-сетне Арабела престана да се смее. Забелязала, че във веселието и има леко истерични нотки, веднага стана сериозна.

— Милорд, вашето чувство за хумор е необикновено, но ако ми позволите тази забележка, никак не е подходящо за случая. Донесохте ми вестта за смъртта на брат ми, а в следващия момент ми направихте предложение за женитба. Не прозвуча особено възпитано. — Тя поклати глава и го огледа критично.

— Не се шегувам. — Отговорът прозвуча сковано.

Арабела зяпна смаяно.

— Не може да говорите сериозно! Признахте, че сте тласнали брат ми към смъртта, а ми предлагате да стана ваша съпруга!

Мъжът отпи глътка вино и се постара да си възвърне самообладанието и да обмисли внимателно отговора си.

— Погледнете на предложението ми като форма на обезщетение — рече той спокойно и разумно. — Аз ви лиших от закрилата на брат ви и ви предлагам своята. От само себе си се разбира, че ще сключим брак по разум, но предложението ми е съвсем почтено. Предлагам да обмислите на спокойствие предимствата му. Моля, не бързайте да го отхвърлите.

Този път Арабела не се засмя. Вместо това в очите й пламна гняв, устните й се присвиха. Кучетата, които се бяха разположили удобно на килима, веднага станаха и отправиха подозрителни погледи към херцога. Арабела сложи ръце на главите им, за да ги успокои.

— Много ви благодаря за загрижеността, сър — изрече тя с леден сарказъм. — Простете, но аз не виждам никакви предимства в брака с един напълно чужд човек. Вие сте довели брат ми до самоубийство, за да си присвоите богатството му. Освен това аз не съм заслужаваща съжаление личност, която се нуждае от закрилата на мъж. Може би ще се учудите, милорд, но има жени, които стоят на собствените си крака.