Джейн Фийдър - Брачно предложение

Фредерик Лейси трябваше да се пребори със стягането в гърдите си. През последния месец бе загубил цялото си състояние от този мъж с невероятен късмет в картите. Дук Сен Жюл, открай време страстен играч, на млади години бе загубил цяло състояние на игралната маса. Отиде в чужбина и след няколко години се завърна с още по-голямо състояние. Оттогава почти не губеше. Играеше редовно, но предпазливо и непрестанно увеличаваше състоянието си. Макар и роден играч, никога вече не повтори грешките на младостта си. Почти не се случваше в края на вечерта да си тръгне губещ.

Лейси се взираше с мътни очи в двете купчинки открити карти от двете страни на раздаващия. Погледът му се насочи към трите останали карти в кутията. Като всеки, който бе проследил отварянето на картите и запомнил последователността им, той знаеше кои са трите карти. Ако заложи на последователността на излизането им, шансът му беше едно към пет. В този случай банката щеше да му плати четири към едно. С една-единствена сериозна печалба можеше да си възвърне загубеното. Вдигна поглед и се взря в сивите очи на мъжа, когото мразеше от дън душа. Знаеше какво е намерението на Сен Жюл. Единствен в препълненото помещение той знаеше причината. Ако късметът му преработи един-единствен път, играта ще се обърне. Ако Сен Жюл се съгласи със залога му и изгуби, край с него. Ще се принуди да му плати четири към едно и ще фалира.

Сен Жюл ще се съгласи. Лейси беше уверен в това.

Бавно свали пръстените от пръстите си, после и диамантената игла, която крепеше пищното дантелено жабо на ризата му. Съвсем спокойно нареди украшенията в средата на масата. Също така спокойно каза:

— Залагам на поредността.

— Това ли е залогът ви? — В гласа на херцога имаше учудване. Като се имаше предвид какво бе спечелено и изгубено тази вечер, залогът беше почти неприлично нисък. По лицето на Лейси пропълзя червенина.

— Не. Това е само част. Аз залагам всичко, милорд. Лейси Корт и къщата на Олбърмарли стрийт с всичко вътре в нея.

Няколко мъже въздъхнаха шумно. Други си размениха несигурни погледи.

— С всичко, което се намира вътре? — попита с тиха настойчивост херцогът. — Жив и нежив инвентар?

— Всичко — гласеше окончателният отговор.

Джак Фортескю премести цялата купчина монети пред себе си към средата на масата.

— Съмнявам се, че тази сума ще е достатъчна да покрие загубите ми, милорд — изрече той тихо и замислено. Плъзна поглед към приятелите си и попита: — Как да оценим залога на граф Дънстън? Ако трябва да му платя едно към четири, искам да знам точно какво рискувам.

— Да кажем, че се събират общо около двеста хиляди фунта — прецени Чарлз Фокс. Страстен играч, той бе загубил всичко, което притежаваше, и бе докарал много от приятелите си до ръба на фалита, защото безсрамно заемаше пари от тях без изгледи някога да ги върне. С времето се беше научил да оценява много точно. — Което означава, че дългът на Джак ще възлезе на осемстотин хиляди.

В салона се възцари мъртвешка тишина. Сумата беше наистина огромна! Дори за мъжете, които се бяха отдали изцяло на хазарта и за една нощ губеха или печелеха състояния. Всички бяха стъписани — с изключение на Фокс, в чиито очи светеше страстта на играча. Всички погледи бяха устремени към Сен Жюл, който седеше облегнат назад и все още плъзгаше пръсти по столчето на чашата си, докато по устните му играеше тиха усмивка. Погледът му беше впит в лицето на противника и следеше всяка негова реакция.

— Приемате ли сумата, Лейси? — Тонът му беше съвсем спокоен.

— Можете ли да я покриете? — попита противникът му и ядосано установи, че гласът му трепери.

— Съмнявате ли се? — Студената увереност, която струеше от думите, не остави и сянка от съмнение сред събралите се.

— Приемам. — Дънстън щракна с пръсти и веднага дотича прислужник с лист хартия, перо и мастилница. Граф Дънстън записа условията на облога и доста време дращенето на перото беше единственият шум в салона. Лейси изсуши мастилото с пясък и взе от купчинката с накити своя пръстен с печат. Прислужникът капна върху листа разтопен восък и Лейси удари печата си. После безмълвно бутна документа към херцога, за да го подпечата и той.

Сен Жюл се огледа търсещо наоколо и кимна на Джордж Кевъна.

— Джордж, ще съхраняваш ли документа?

Младият мъж кимна и пристъпи към масата. Прочете договора и го обяви за изряден. Хвърли бърз въпросителен поглед към неразгадаемото лице на приятеля си, после грижливо сгъна документа и го прибра във вътрешния джоб на жакета си.