Джейн Фийдър - Теменужени очи

Тамсин го погледна замислено. Думите му показваха, че му се ще да се откаже от уговорката, но ясните му сини очи блестяха като диаманти, устните бяха здраво стиснати, брадичката упорито издадена напред. По всичко личеше, че нищо не можеше да го отклони от намерението му. От друга страна обаче, полковникът беше доказал уменията си и тримата вероятно щяха да се справят. Тя бе влязла в неприятен допир с физическата му сила и макар че не можеше да се мери с Габриел, той притежаваше впечатляваща фигура. Освен това излъчваше вътрешна сила, която го правеше опасен противник. А и хората му бяха тук и щяха да прикриват отстъплението им.

Тамсин кимна в знак на съгласие, скочи от коня си и преметна пушката през рамо.

— Най-добре е да се промъкнем пеша.

Тримата се мушнаха в храстите. Джулиън беше облякъл черно палто над червената си куртка. След малко учудено установи, че въпреки великанския си ръст Габриел се е слял със сенките на ниските дървета и изобщо не се вижда. Тамсин тичаше като сърна, краката й едва докосваха земята. Тя се движеше безшумно и не чупеше дори тревичките. Джулиън не беше свикнал с партизанската война и сега се чувстваше като тромав вол между двамата.

На около петдесет метра от лагера тримата спряха, за да изчакат минаващия патрул. След минута към поста се присъедини още един войник с преметната на рамото пушка. Двамата си поговориха, после се разделиха и тръгнаха в противоположни посоки.

Нямаше да им бъде лесно да заложат засада на Корниш, защото веригата от постове беше здрава.

— Какво ще кажете за клозетите? — пошепна Тамсин и очите й заблестяха дяволито в мрака. — Корниш непременно ще отиде в клозета, преди да си легне, а там ще го чакаме ние. Той е човек на навиците. Всяка вечер към единадесет отива в клозета с чаша коняк.

— Откъде знаете всичко това? — попита недоверчиво Джулиън. Въпреки убедеността си, че само губеха време с този глупав номер, той се бе заразил от злобното въодушевление на Тамсин.

Младата жена изкриви лице.

— Забравяте, че прекарах два и половина дни в колибата му, вързана. Имах достатъчно време да се запозная с навиците му.

— Знаете ли къде са клозетите?

Тамсин кимна.

— Позволиха ми да ги използвам — два пъти дневно — прибави тя с полъх на гняв, защото си припомни неудобствата и унижението на пленничеството.

Джулиън не отговори. Когато живее в мръсен свят, човек рискува да падне в мръсотията и той съзнаваше, че Ла Виолет не заслужава съжаление.

— Е, къде са клозетите?

— От другата страна на лагера, на около десет стъпки навътре след веригата от постове, но на известно разстояние от колибите.

— Водете ни, Виолет. — Той изкриви лице. От всички безумства, които някога беше вършил, това беше най-голямото. Но малката испанско-корнуолска бандитка наистина имаше развинтено въображение, особено когато трябваше да нанесе удар по враговете си. Корниш щеше да стане за посмешище — също както се бе случило с него самия тази сутрин, когато Габриел го намери да се забавлява между бедрата на страстната разбойничка.

Габриел се ухили. Очевидно планът на Тамсин го забавляваше. И той беше пострадал от Корниш и хората му.

Тримата се промъкнаха безшумно покрай постовете. Една съчка изпращя под крака на Джулиън и шумът отекна оглушително в тишината. Тамсин веднага вдигна ръка към устните си и изкряка като подплашена птица. Габриел кимна одобрително и Джулиън се укори мълчаливо за тромавите си движения.

Във въздуха висеше миризма на дим и горящи клони. В гората цареше пълна тишина, всичките й обитатели спяха. Дърветата все още бяха без листа, луната светеше с тревожна яркост през оголените клони. За да не ги видят, Тамсин и Габриел се придържаха съвсем близо до сребърните стъбла на брезите или се плъзгаха по корем през храсталаците. Джулиън ги следваше неотстъпно, прескачаше от дърво към дърво, от сянка към сянка, докато заобиколиха лагера и усетиха слабата миризма на клозетите.

— Офицерският клозет е на другия край, най-близо до лагера — пошепна едва чуто Тамсин. Гласът й беше като полъх на вятъра. — Този клозет има покрив от платно — като че ли офицерите вършат вътре нещо по-различно от войниците — прибави с отвращение тя.

— А според мен вие сте била благодарна за усамотението — отбеляза сухо Джулиън и Тамсин го дари с разкаяна усмивка. Това момиче мисли само за себе си, но поне знае кога да отстъпи, каза си развеселено той.

Един от постовете извика предупредително и тримата веднага се проснаха на земята. Тамсин беше между двамата мъже. След малко тя вдигна бавно глава, за да провери какво се е случило. Проехтя още един вик и полковникът светкавично притисна главата й към земята.