Джил Хатауей - Чужди очи

Здесь есть возможность читать онлайн «Джил Хатауей - Чужди очи» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Егмонт, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Чужди очи: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Чужди очи»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Върху леглото лежи нещо. Софи. Мастиленочерната й коса обрамчва бялото й лице. Ръцете лежат безпомощно изпънати край тялото й, а на всяка китка е разцъфнал дълъг разрез…
Не е възможно.
И тогава виждам какво държа в ръкавицата си. Дълго сребристо острие.
Вий Бел страда от нарколепсия. Но по време на припадъците си тя не заспива, а се плъзва в главите на други хора и вижда през очите им. Един ден Вий се озовава в главата на убиец, стоящ над тялото на мажоретка. Скоро още една от мажоретките в училището е мъртва. Всеки е заподозрян. Докато се опитва да контролира ужасната си „дарба“ и да разбере кой е убиецът, Вий попада в мрежа от тайни, лъжи и опасности.

Чужди очи — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Чужди очи», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Джил Хатауей

Чужди очи

(книга 1 от "Приплъзване")

На майка ми,

която вля в мен любовта към думите;

и на дъщеря ми,

за която се надявам да направя същото.

Първа глава

Седя отпусната на стола и с мъка държа очите си отворени. По гърба ми се стича капка пот. Сигурно е към трийсет градуса, нищо че е едва октомври. Когато се оплакахме от горещината, госпожа Уингър измърмори, че чакала портиерът да оправи термостата.

До мен, приведен над чина, Ики Ферис срича „Юлий Цезар“. Задачата ни е да четем по двойки, но комбинацията между монотонния му глас и неразбираемия език на Шекспир, по който така примират учителките по литература, на мен ми действа неудържимо приспивно.

Горещината допълнително изостря проблема, а май и Шекспир също. Топлината пълзи по гръбнака ми като стоножка. Напомня ми за онзи път през август, когато се возих в колата на баща ми, а някой бе забравил отоплението на седалките включено.

Думите в учебника се сливат в неясни сиви линии и усещам, че съвсем скоро ще припадна. Имам чувството, че стаята се огъва и обръща наопаки, сякаш се пука по шевовете. Оглеждам се, търся нещо, върху което да се съсредоточа, и се втренчвам в един вдъхновяващ плакат с изображение на коте, висящо от клон. Заглавието гласи: ДРЪЖ СЕ, МИЛИЧЪК! Но въпреки усилията ми, муцунката на котето започва да се размива. Тялото ми се свлича още повече.

Симптомите, че съм на път да изгубя съзнание, са повече от явни: клепачите ми се затварят, мускулите ми се отпускат като преварени спагети, лицето ми застива безизразно. А съучениците ми достатъчно често са ставали свидетели на подобни инциденти и са наясно какво се случва.

— Силвия — просъсква Ики и пляска с длани пред носа ми. — Я се стегни! — Премигвам и успявам да фокусирам лицето му. Ики има отвратителна прическа и страда от нездрав интерес към огнестрелните оръжия, но пък е симпатяга. Ако не друго, е далеч по-добронамерен от болшинството хлапета в училище. — Добре ли си?

Сега вече всички ни зяпат. Припадъците ми отдавна не са чак толкова интересни, но все са някакво разнообразие в монотонния октомврийски ден. Откакто полицейските кучета намериха пликчето с трева в шкафчето на Джими Пайн, не е имало нови клюки — а това беше преди цели две седмици. Но предпочитам да не рухвам пред тия лешояди, ако е възможно.

Вдигам се с мъка от стола и се приближавам до госпожа Уингър, учителката по английски. Зяпа съсредоточено нещо на екрана на компютъра си — вероятно реди пасианс. Тя единствена не забелязва, че съм на път да припадна. Огромното й бюро е натикано съвсем в дъното на стаята, за да не й пречим. Съучениците един по един свалят поглед от мен и възобновяват четенето.

— Може ли да отида до тоалетната? — старая се да звуча кротко и смирено.

Тя не си прави труд да откъсне очи от екрана. Иначе щеше да види, че съм аз, Силвия Бел, онази с нарколепсията 1 1 Неврологично заболяване, което засяга контрола на нервната система върху режима на бодърстване и сън. Страдащите от нарколепсия изпитват умора през деня и получават внезапни сънни атаки. — Б.ред. , и да се сети, че са й казали да ме пуска до тоалетната винаги когато поискам.

„Хайде. Пусни ме. ПУСНИ МЕ!“

Стаята се завърта и коленете ми омекват и започват да се подгъват.

— Не можеш ли да изчакаш да свърши часът? — Гласът й е рязък, насича ме на миниатюрни парченца, та да може по-лесно да ги пусне в кофата. Премества тесте карти с мишката си.

— А не може ли вие да изчакате с играта, докато свърши часът? — Пъхам кичур розова коса зад ухото си. Гадна съм, но майната му. Явно само така мога да привлека вниманието й.

Тя най-после вдига очи. Раздразнението подчертава бръчките около очите й.

— Добре. Върви. Имаш пет минути.

Не отговарям, защото вече съм извън стаята. Би трябвало да ида при сестрата, но на нея й е наредено да уведомява баща ми за всякакви подобни инциденти, а хич не съм в настроение да отговарям на въпроси. Не и днес. Смазана съм. Сънят ме преследва през целия ден, а нощем ми убягва. Нощес съм спала сумарно не повече от четири часа.

Влача се към тоалетната и се моля да е празна. Но нямам късмет — когато бутам вратата, виждам, че някакво момиче клечи в последната кабинка. Чувам, че плаче, а после повръща. Разпознавам сребърните чехли. Софи Джейкъбс, единствената от дружките на сестра ми, която горе-долу харесвам. Тя поне няма да каже на никого. И без това си има свои тайни, като например факта, че вероятно в момента се освобождава от закуската си.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Чужди очи»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Чужди очи» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Чужди очи»

Обсуждение, отзывы о книге «Чужди очи» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x