Джил Хатауей: Чужди очи

Поглеждам отново в текста. Аха! Точно след като Брут забива ножа си, Цезар възкликва: „Et tu, Brute?“ 2 2 И ти ли, Бруте? (лат.). — Б.ред. . След това пада.

Замислям се как е тръгнал към Форума, заобиколен от мъже, които смятал за приятели, а които накрая го наръгали и то неведнъж, в гърба. И за Брут, стиснал окървавения нож. Какво друго му оставало на Цезар, освен да умре, при това вероятно с мисълта, че сигурно е отвратителен човек, щом и най-добрият му приятел предпочита да е мъртъв?

В главата ми изниква лицето на Софи. Какво ли ще си каже, щом разбере, че двете й най-добри приятелки заговорничат срещу нея? При това точно на рождения й ден?

Хората са ужасни.

Клатя глава, докато записвам отговора.

— Извратена работа, а? — ухилва се Ики.

— Определено.

Звънецът бие и всички рязко се събуждат.

Обяд.

Седя на обичайното си място, под трибуните на футболното игрище, и чакам Ролинс. От тук виждам празна кутийка от кока-кола, половин „Сникърс“ и опаковка от презерватив. Докато ровя из раницата за обяда си, се чудя кой нормален човек би правил секс под трибуните. А може пък да са го направили на игрището и вятърът да е довял опаковката до тук — не че този вариант е по-разумен.

Вафлите с кафява захар, които си бях приготвила сутринта, съвсем са се натрошили, така че изяждам по-едрите парчета, после отмятам глава назад и изсипвам трохите в устата си.

Очаквам Ролинс да се промъкне зад гърба ми и да отправи някой язвителен коментар по адрес на обноските ми, но той така и не се появява. За трети път ми връзва тенекия на обяд. След няколко минути изваждам учебника по астрономия и зачитам за черните дупки, като от време на време отпивам от бутилката топло безалкохолно.

Тъкмо съм насред една суперинтересна част, в която се обяснява как нищо — дори светлината — не може да избяга от черната дупка, след като премине хоризонта на събитията 3 3 Хоризонт на събитията — така се нарича границата на черната дупка. След преминаването й никакво физическо тяло не може да я напусне поради силата на гравитацията в близост до черната дупка. — Б.ред. , когато чувам някакво трополене над главата си. Двама души слизат по трибуните. Пъхам пръст в книгата, за да отбележа докъде съм стигнала, подразнена от прекъсването.

Чувам познат глас. Моментално започва да ми се гади.

Скоч.

Двамата сядат някъде над мен и чувам гласа на другото момче.

— Пич, я гледай — звучи съзаклятнически, сякаш вади наркотици или някой брой на „Пентхаус“.

Тихичко пъхам книгата обратно в раницата. Може би ще успея да се измъкна, без да ме забележат.

— Какво е това? Откъде го взе? — чувам Скоч да пита.

— Една от мажоретките ми го прати сутринта. Хей, ти не си ли я чукал тая мацка?

Скоч изсумтява пренебрежително.

— Аха, веднъж.

С усещането, че всеки момент ще повърна, запълзявам към отвора под трибуните. Нещо остро се забива в коляното ми и едва се сдържам да не извикам. Когато поглеждам надолу, виждам, че съм се порязала на счупена бутилка „Бъдуайзър“. Крачолът е срязан и от дупката тече кръв. Прехапвам устна и продължавам към изхода.

Измъквам се от скривалището си и си позволявам бърз поглед назад. Скоч и някакъв друг от отбора по футбол зяпат в телефона на единия и се хилят гадно. Сърцето ми се свива заради бедното момиче, което обсъждат, независимо коя е.

Влизам в банята и притискам няколко сгънати салфетки върху коляното си, но кръвта отказва да спре. Макар по принцип да избягвам сестрата, ясно е, че ще трябва да се отбия през кабинета й. Онази бутилка не беше от най-чистите и тя ще ме намаже с някакъв антисептичен крем.

Когато влизам в кабинета, госпожа Прайс седи зад бюрото си и прелиства някакви документи. Сивата й коса се е измъкнала от хлабавия кок, а очилата, закачени на верижка, я карат да прилича по-скоро на библиотекарка, отколкото на медицинска сестра. Така се е съсредоточила, че дори не ме забелязва.

На един от сгъваемите столове в ъгъла седи непознато момче. Оглежда ме от горе до долу, като погледът му спира върху окървавените салфетки в ръката ми, така че внезапно ми става неудобно. Няма вид на момче, което си пада по мацки с розова коса. Всъщност с тая уж небрежно разрошена руса коса и очерталата бицепсите зелена тениска, вероятно излиза с момичета тип манекенки. Но ето че ми се усмихва, сякаш ме познава или нещо такова.

— Ъм — измърморвам.

Госпожа Прайс вдига очи и веждите й скачат нагоре, когато вижда кръвта.