Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Стюарт все още не бе направил предложението си. Това поне бе сигурно. Присъствието на Джефри Гарви на празненството го лиши от възможността да й разкрие любовта си. Хоукс намираше повод за надежди в това забавяне, но пред вратата на лорд Линдъл ги посрещна не друг, а братовчед му, който тъкмо излизаше, стиснал шапката и бастуна си в ръка.

Стюарт бе не по-малко изненадан от срещата. Устата му увисна от изумление и той изпусна бастуна си с дръжка от кехлибар, застанал лице в лице със Силвия, която вървеше, хванала Хоукс под ръка. Бастунът се удари във вратата, през която Стюарт току-що бе излязъл и се търкулна в краката на Силвия. Стюарт премигна и се наведе да го вземе. Точно в тази поза, коленичил в краката на баронесата, го видя бащата на Сара, който надникна през вратата, за да види какво става.

Лорд Линдъл се засмя.

— Вече си на колене, а, момче? — Намигна на Стюарт сякаш двамата споделяха някаква тяхна си тайна шега. — Ентусиазмът ти е похвален, но зрението ти май ти изневерява.

Стюарт, който винаги успяваше да запази самообладание, се усмихна несигурно.

— Само се упражнявам, милорд — рече той. Хоукс имаше чувството, че сърцето му спира да бие.

Мигновено разбра какво става. Стюарт, както винаги, бе направил възможно най-умния ход. Бе дошъл да поиска ръката на Сара от баща й.

— Упражняваш се? — повтори Хоукс. Искаше му се да прати братовчед си по дяволите. — А аз си помислих, че възнамеряваш да молиш за прошка, Стю.

Стюарт се изправи. Лицето му бе зачервено, самообладанието — поразклатено, но бастунът вече бе в ръцете му. Той смутено погледна баронесата.

— Няма за какво да моля. И никога не съм го правил.

Лорд Линдъл се разсмя.

— Има и други неща, които се извършват на колене, нали, лейди дьо Вал? — Той намигна на баронесата.

Силвия кимна, а по устните й заигра странна, изпълнена с копнеж усмивка.

— Най-различни неща — съгласи се тя. — Дори и измолването на прошка.

Хоукс си помисли, че Стюарт изглежда твърде разстроен от думите й, но лорд Линдъл не му позволи да каже каквото и да било, защото веднага заговори с баронесата.

— Ще подпишем ли днес документите за дорестия кон, милейди?

Силвия кимна, отклони поглед от Стюарт и последните надежди на Хоукс рухнаха. В един момент му се бе сторило, че въздухът между Силвия и Стюарт е зареден с напрежение, които би му осигурило известни възможности.

Силвия изглежда също бе почувствала наелектризираното напрежение помежду им, защото сякаш нямаше желание да прекрати разговора им.

— Стюарт? — Сякаш току-що й бе хрумнало нещо.

— Да? — В изражението на Стюарт не се забелязваше особена надежда.

— Силвия изглеждаше решена да го омае с усмивката си.

— Случайно не си ли търсиш кон? Имаш ли нещо против да дойдеш днес след обяд и да хвърлиш един поглед на животните, които съм обявила за продан?

— Страхотна идея — възкликна лорд Линдъл, потупа Стюарт по гърба и, без да предполага какъв ужас се надига в гърдите на онези, които го слушаха, погледна Стюарт със закачлив поглед и настоя: — Но сега не бива да те задържаме, нали, момче?

Сара не би имала нищо против забавянето на Стюарт. Тя седеше в беседката на лейди Кесълфорд, ръцете й се плъзгаха по възхитителните страници на книгата на Валентин Оюи за слепи, а умът й бе изцяло зает с мисли за любовта. Беше толкова потънала в размишленията си, че когато долови първите звуци от приближаването на някой, обут с ботуши, сърцето й подскочи в радостно очакване. Сигурно Хоукс се бе върнал в това специално кътче на рози и сенки, привлечен от силните чувства и непрекъснатите й мисли за него.

Но не беше Хоукс. Ботушите имаха пискюли, а от новодошлия се носеше аромат на сандалово дърво. Стюарт се приближи и заговори.

— Госпожице Линдъл — започна той, а на нея й хрумна странната мисъл, че той произнася името й доста несигурно и колебливо.

Една току-що откъсната роза бе поставена в ръцете й. За да прикрие разочарованието си, тя зарови лице в уханния цвят и въздъхна.

— Много е красива, Стюарт — учтиво рече тя, макар да си мислеше, че ароматът на рози щеше винаги да й напомня за оня топъл следобед, в които Хоукс я бе взел в прегръдките си.

Тя чу как Стюарт извади носната си кърпичка, усети раздвижването на въздуха край лицето си, когато той пусна квадратното парче плат на тревата, за да може да коленичи върху него.

Стресната, Сара вдигна лице от розата.

— Мисля, че за вас няма да е изненада, госпожице Линдъл, ако ви кажа колко много ви уважавам и ценя, и колко силно съм привлечен от вас — рече той. Дишането му бе неравномерно, а думите сякаш трудно излизаха от устата му.