Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Завършила с огледа, Сара въздъхна дълбоко, сякаш до този момент съзнателно бе сдържала дъха си. Хоукс се наведе напред, за да вдъхне сладкия, опияняващ аромат на чай и мента, примесен с парфюма, който бе сложила по китките и слепоочията си.

— Милорд! — Приятният й, гърлен глас бе изпълнен с изненада. — Имате красиво лице. И в него няма нищо зверско.

Думите й бяха посрещнати със смях.

Хоукс не можа да си наложи да се усмихне, но развесели цялата компания с неотразимата си, саркастична забележка.

— Вие ме карате да се главозамая, госпожице Линдъл. Не съм свикнал на такова ласкаво отношение.

Сара все още усещаше по върховете на пръстите си топлата плът на Хоукс, когато, в края на празненството, баща й се приближи до нея за малък разговор насаме. Плавната й походка създаваше впечатлението, че тя се носи под звуците на валс, докато вървеше с баща си към задния салон, а съзнанието й все още осмисляше информацията, която бе сбрала с помощта на ръцете си. Лицето на Звяра бе започнало да се оформя в главата й подобно на парче глина под опитните ръце на грънчар. Тя вече познаваше формата на челото и брадичката му, познаваше носа му, който не бе съвсем прав. Представяше си гъстите му вежди, гладко избръснатите му бузи, меките му, сочни устни. Също като дете, вкусило за пръв път нещо сладко, Сара се наслаждаваше на новото си познание. Радваше се, че вече не й се налага да се омъжва за Джефри Гарви и повече от всякога се притесняваше от факта, че Стюарт възнамерява да поиска ръката й.

— Подбираш приятелите си добре, Сара. — Гласът на баща й преливаше от гордост. Той се настани удобно в един от многобройните столове. — Не мога да не си спомня за майка ти в ден като този и съм убеден, че тя щеше да бъде много доволна от любовта и уважението, които ти засвидетелстват всички.

Сара кимна разсеяно. Цялото й внимание бе насочено към върховете на пръстите й, които все още пулсираха по странен и необичаен начин. Чудеше се на баща си, който я познаваше толкова добре, а не забелязваше вълнението й, не усещаше огъня, който изгаряше ръцете й. Нима не съществуваше никакво доказателство за жарката топлина, преминала през тялото на графа и жигосала плътта й с белег, който не можеше да остане незабелязан? Тя подпря буза на дланта на ръката си, все още топла от допира с лицето на Хоукс.

— Господин Кесълфорд е един много изискан млад мъж. Изглежда доста увлечен по теб.

Сара стисна ръце и отпъди мислите за Хоукс, за да може да се съсредоточи върху думите на баща си. А той се разсмя.

— Знаеш ли? — рече той. — В началото си мислех, че Звяра, а не Красавеца, се стреми да спечели благоразположението ти.

Радостта на Сара, подобно на муха, уловена в пламъците, умря при тази забележка на баща й. Вдигна ръка и я притисна към гърлото си.

— Наистина ли, татко? А сега? — Струваше й се, че цялото й бъдеще зависи от този отговор.

— Повече от очевидно е, скъпа, че Стюарт Кесълфорд напълно си е загубил ума по теб.

— Не е ли лорд Кесълфорд? — тихо попита тя, а разтрепераната й ръка, загубила вече част от топлината си, се отпусна в скута й. Сара положи неимоверни усилия, за да се пребори с истеричния си импулс да му каже, че греши, че няма начин да не греши, че Звяра я обича и държи на нея. Тя не би могла да е чак толкова заблудена по отношение на собствените си чувства, нали?

— Е, що се отнася до него, осмелявам се да твърдя, че той оказа толкова силен натиск само заради братовчед си.

— Натиск ли, татко? Какво искаш да кажеш? — семенцето на съмнението бе започнало да покълва.

— Ами, както и сама разбираш, щом Стюарт смята да поиска ръката ти, за семейството би било най-добре, ако не възникнат никакви скандали.

— За насиненото око на Джефри ли говориш, татко? — Сара се наведе напред, като нервно стискаше ръце в скута си. Отговорът му бе много важен за нея.

Той се разсмя.

— Значи си се досетила?

— Лорд Кесълфорд оказал ли е и някакъв друг натиск?

Баща й, притиснат от въпросите й, отвърна с раздразнение.

— Ама, разбира се, Сара. Трябва само да видиш дорестия кон, който ми предложи, за да мога да оставя стария Самсон да си пасе на спокойствие.

Сара се опита да не търси особен подтекст в думите му и се постара гласът й да прозвучи спокойно:

— Така ли? Колко мило. Лорд Кесълфорд е голям познавач на конете. Мисля, че спокойно можеш да приемеш всяко животно, което ти препоръча.

— Наистина е познавач. Дорестият жребец е чудесен! Един от конете на баронеса дьо Вал.