Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

— В следващия момент вероятно ще ми кажеш, че смяташ да се ожениш за Силвия — хладно заяви Стюарт.

Хоукс замислено го погледна.

— Това има ли някакво значение за теб, след като смяташ да се ожениш за друга? Ти сякаш започна да забравяш за Сара Линдъл, братовчеде.

Стюарт се загледа навън към улицата.

— Да забравя? — В гласа му се долавяше обида. — Изобщо не съм я забравил.

Хоукс с огромно съжаление констатира, че братовчед му очевидно казваше истината. Стюарт се отнасяше с изключително внимание към обекта на съкровените си планове. Той й избра стола, на който да седне по време на празненството, той я отведе до мястото й. Стюарт оправи възглавничката зад гърба й и се настани до лакътя й. Вероятно я забавляваше с някакъв смешен разказ, защото звучният й смях скоро отекна в залата.

С безизразно лице и неописуем стоицизъм, Хоукс наблюдаваше Стюарт, който занесе на госпожица Линдъл пунш и напълни чинията й. По настояване на Стюарт, до стола на Сара бе поставен малък сенник-параван, за да запази зелената й муселинена рокля от ярките слънчеви лъчи. Освен това братовчед му направи истинско представление с музикалната кутия — един предмет, за който можеше да се спори доколко потвърждава постоянството и верността на братовчед му.

За зла участ на механичната птичка, Сара започна да я разопакова точно в момента, в който пристигнаха няколко гости, чиято поява бе очаквана с напрегнато нетърпение. Веднага щом чу гласа на баща си, Сара забрави за кутийката и скочи от стола си, готова да се спусне към вратата. Ако Стюарт не се бе оказал толкова близо, и ако рефлексите му не бяха толкова добри, прекрасната музикална кутийка щеше да се разбие с трясък на мраморния под.

Хоукс също се изправи енергично, за да възпре лудешкото бягство на Сара.

— Може ли да ви придружа до вратата? — попита той. Наведе се към ухото й и тъмните му кичури се смесиха със златистите й къдрици. Той шепнешком я предупреди: — Баща ви не е сам. С него са сър Гарви и съпругата му, а след тях вървят Джефри и жена му.

Пръстите й се вкопчиха в ръкава му, бузите й пребледняха, но Сара го помоли да я заведе при тях, за да ги посрещне, и единствено лекото треперене на гласа й издаваше нервното напрежение, което я бе обхванало. Вече почти бяха стигнали до вратата, когато тя, съвсем тихичко, промълви три думи… три думи, които се впиха в сърцето му, подобно на пръстите й, вкопчили се в ръкава му.

— Останете с мен — примоли се тя.

И Хоукс остана при нея, за голямо облекчение на Сара. Тя посрещаше гостите си с усмивка и през цялото време черпеше сили за това изпитание единствено от силната ръка на Звяра. Хоукс леко стисна пръстите й когато тя заговори и Сара изпита неописуема радост и облекчение от този незначителен израз на загриженост.

— Джефри, това ти ли си? Разбрах, че вече си се оженил, стари приятелю….

Когато й отговори, Джефри Гарви изглеждаше обхванат от облекчение, не по-малко от нейното собствено, а гласът му бе толкова променен след последния им разговор преди много години, че Сара имаше чувството, че разговаря с напълно непознат човек. После й представиха новата госпожа Гарви.

Сара се усмихна и, протегнала ръка с възторжена топлота, която изненада не само хората наоколо, но и нея самата, заяви, без следа от лицемерие и притворство:

— Радвам се да се запозная с вас.

Госпожа Гарви, на несигурен английски, също изрази своята радост от срещата.

Защитена и закриляна от силната ръка на Хоукс, Сара изведнъж почувства, че е трябвало да стане точно така, разбра, че е напълно справедливо да не се чувства задължена да се омъжва за непознатия, в който се бе превърнал Джефри Гарви. Беше толкова развълнувана, че се обърна към придружителя си и заговори със съвсем тих глас, за да не я чуят околните.

— Вие отново успяхте да ме преведете през неприятностите, също както по време на танца, когато не допуснахте да настъпя никой на дансинга. Тази среща се оказа не толкова трудна, колкото очаквах.

— Но вие сте чудесна танцьорка — отвърна той с провлечения си говор, който вече не й се струваше язвителен, а по-скоро — своенравен и забавен. — Братовчед ми е готов да ме замести веднага щом пожелаете.

— Моля ви, милорд, не ме изоставяйте. Не още. — Тя отчаяно се вкопчи в ръката му и остана изненадана, когато той леко потръпна.

— Както желаете, мила моя — рече той и разхлаби здраво стиснатите й пръсти. — Но трябва да ми обещаете, че няма да наранявате повече кокалчетата ми.