Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Тримата мъже, които го слушаха, останаха зашеметени от изненада. Гледаха го с отворени уста и не вярваха на ушите си. Мортимър пръв си възвърна самообладанието. Възторжените му думи прокънтяха в смълчаната стая.

— Боже, Хоукс! Страхотен жест от твоя страна, старче!

Хоукс знаеше, че обещанието му нямаше нищо общо с благородните жестове. То бе лишено от стойност. Той не вярваше, че Стюарт би могъл да се посвети изцяло на Сара. Струваше му се невъзможно сърцето и ръката на Сара да бъдат спечелени от него.

Сините очи на братовчед му се приковаха върху неговите.

— Сигурен ли си?

Хоукс затвори очи. Ръката му пулсираше под превръзката. Брантли щеше да се превърне в болезнен спомен и непреодолимо изкушение за него, ако братовчед му успееше да постигне онова, за което Хоукс бе сигурен, че е грешка. Той кимна.

— Абсолютно. — Неотстъпчивият му глас не предполагаше никакви спорове. Хоукс се обърна с гръб към Стюарт и плъзна превързаните си пръсти по металната птичка. Смълчаната стая се изпълни с веселите звуци на Магическата флейти.

Хоукс нетърпеливо спря мелодията.

Хоукс прекара една безсънна нощ. Съзнанието му бе изцяло заето с непосилната задача да открие най-сполучливия довод, с помощта на който би могъл да убеди Стюарт да се откаже от Сара Линдъл. Беше обещал да заведе братовчед си, заедно с музикалната му кутия, на празненството на Сара, за да може той да й довери дълбоките си чувства. Само че изобщо не знаеше как ще успее да направи това, а и не можеше да измисли никаква причина, освен слепотата й, която би принудила кой да е мъж да се откаже от госпожица Линдъл, след като веднъж се е запознал с нея.

Стюарт се настани удобно, вдигнал монокъл, вглеждайки се в подутината върху кокалчетата на Хоукс, която личеше дори и под жълтеникавокафявата му ръкавица.

— Днес ще ми кажеш ли как изглежда другият?

Хоукс се усмихна загадъчно.

Стюарт въздъхна.

— Не винаги си бил толкова потаен.

Хоукс се поколеба за миг. Преди време сигурно би му обяснил. Но сега Сара Линдъл стоеше между тях, а и това едва ли бе най-подходящата тема, с която да започне да обяснява на Стюарт чувствата си към нея. Той сви рамене.

— Знаеш, че изпитвам ужас от клюките.

Стюарт се разсмя, но изглеждаше наранен.

— Зная, че мразиш да си обект на хорските приказки и съжалявам, че трябва да ти го кажа, но напоследък си отново в центъра на една доста пресилена и неприятна клюка.

— Наистина ли? — Хоукс не би могъл да прояви по-голяма заинтересованост към думите на братовчед си.

— Да. Сигурно ще ми се изсмееш, но аз чух, че баронеса дьо Вал те е помолила да й помогнеш да продаде конюшните на барон дьо Вал.

Хоукс наблюдаваше Стюарт с голям интерес. Ревност ли проявяваше братовчед му?

— И откъде се сдоби с тази скъпоценна информация?

Стюарт му върна изпитателния поглед.

— От сплетника Брет, разбира се. — Той се изсмя. — Знаеш ли, че Кетрин Стоун вече го е разкарала и сега преследва Монтегю?

Хоукс внимателно наблюдаваше братовчед си изпод смръщените си вежди. Разговорът им нямаше нищо общо с Брет, или с Кетрин Стоун. Стюарт се интересуваше най-вече от Силвия дьо Вал. Устните му бяха стиснати в измъчена гримаса.

— Значи той все пак казва истината? Тя наистина те е помолила за помощ?

— Нима възразяваш да помогна на Силви да се отърве от конете си?

— Да възразявам? — Гласът на Стюарт бе толкова неубедителен, колкото и усмивката му. — Не … не, разбира се… Защо да възразявам? Изненадан съм само, че трябваше да науча новината чрез хорските клюки, а не от теб.

— Зная колко е болезнено за теб всяко споменаване на Силвия дьо Вал.

Братовчед му се намръщи — нещо необичайно за Стюарт, който твърдеше, че мрачните гримаси създавали грозни бръчки.

— Твоето мълчание ме наскърбява повече… както и нейното нежелание да потърси помощ от човек, който навремето бе готов да си отсече дясната ръка заради нея.

Хоукс го погледна безпомощно. Какво точно му бе казала Силвия? Че тъкмо поради тая причина не би могла да се обърне към Стюарт. И двамата сякаш внимателно заобикаляха истината, изобщо не казваха онова, което мислеха. Стюарт ревнуваше от подновените му взаимоотношения със Силвия — едно чувство, което бе в пълно противоречие с намеренията му да се ожени за Сара и да се отдаде на спокоен семеен живот.

— Вчера по едно време се сетих, че трябва да ти кажа, но после се отказах. — Хоукс внимателно следеше израженията, които се сменяха по лицето на Стюарт — Пък и мислите ти бяха изцяло заети с щастливата перспектива за брак и семеен живот.