Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Силвърмън, който сякаш бе убеден, че Хоукс е единственият нормален човек в стаята, продължи да говори на него.

— Истина е, сър. По негово изрично настояване, аз инвестирах всичките пари, които ми даде.

— Тази инвестиция? И потръгна добре? — попита Хоукс.

— Наистина, сър. Надмина всички очаквания. Вложените пари нараснаха шест пъти. През изминалите няколко дни борсата бе обхваната от истинска лудост. И макар да се бях надявал на това, аз самият останах изненадан от темпото на купуване. Сигурен съм, че това няма да продължи дълго.

— Значи сте тук, за да посъветвате братовчед ми да продава?

Последва кимване.

— Точно така, сър. Печалбата ще бъде значителна.

Стюарт, който рязко се бе отпуснал на мястото си, когато чу, че акциите му са увеличили стойността си шест пъти, най-сетне се обади.

— Продавайте на всяка цена, Силвърмън. Продавайте всичко.

Адвокатът не можа да прикрие облекчението си.

— Разбира се, сър. И какво ще наредите да правя с парите?

— Как какво, ще ми ги върнете, разбира се. Наумил съм си да си купя къща и може би няколко коня.

Хоукс беше изненадан.

— Къща ли, Стю? Нямах представа, че искаш да се включиш в редиците на поземлената аристокрация. И към кой имот проявяваш интерес?

— Брантли.

— Брантли! — Хоукс беше шокиран. После се замисли за миг, тъмните му очи обходиха стаята и най-после се спряха върху замлъкналата метална птичка, която блестеше в плетеното си гнездо. Точно този предмет му помогна да открие мотивите на Стюарт. Хоукс вдигна вежди.

— Защо Брантли? — Гласът му беше гладък като кадифе.

Стюарт също прикова поглед към музикалната кутия, а на устните му се появи неразгадаема усмивка.

— Скоро ще имам нужда от свое собствено гнездо. Брантли е съвсем близо до Линдъл хол. Хрумна ми, че една сляпа птичка ще бъде много по-щастлива, ако може, от време на време, да посещава баща си без особени затруднения.

Хоукс презрително сви устни, докато масажираше превързаната си ръка.

— Много вълнуващо, Стюарт.

Мортимър Сейлс избухна в смях.

— Скоро май ще ви видим задомени и двамата, а, Кесълфорд?

— И двамата? — Хоукс любопитно погледна към Мортимър, забравил за болката в ръката си.

— Шшт, Морти. — Стюарт с раздразнение сбърчи нос. — Хоукс все още няма планове да се жени.

— Така ли? — Морти се почеса по веждата. Изглеждаше объркан. — А, да, сега, като казваш, разбирам, че ония приказки за баронесата са само клюки, които Брет разнася насам-натам.

Стюарт се намръщи.

Хоукс притъмня като буреносен облак.

— Искате да кажете, че се шушука, че ще се женя за баронесата? — предположи той, пренебрегнал за момент присъствието на Силвърмън, който следеше разговора им с блеснали от интерес очи. Хоукс се интересуваше най-вече от реакцията на Стюарт, защото бе сигурен, че братовчед му е все още влюбен в Силвия.

— Не, не — поясни Морти, без да забелязва гримасата на Стюарт и шумното му покашляне. — Ситуацията е по-различна. Флъмери твърди, че баронесата ти е хвърлила око.

Стюарт с показна досада извади позлатената си кутийка с емфие, когато осъзна, че Морти отказва да се вслушва в предупрежденията му. Хоукс не забеляза ръката на братовчед му да трепери, но първата щипка емфие се посипа по килима.

— Кога смяташ да паднеш на колене и да помолиш за ръката й, Стю? — напрегнато попита той.

Хоукс трябваше да се убеди, че Стюарт държи на Сара повече, отколкото на Силвия.

Стюарт подскочи. Втората щипка емфие, така внимателно поставена върху ръката му, готова за вдигане, се присъедини към първата върху килима.

— За госпожица Линдъл ли говориш?

— Да не би да смяташ да коленичиш и пред някоя друга дама? — бавно попита Хоукс. — Или неочакваното ти богатство охлади желанието ти да се жениш?

Стюарт се намръщи.

— Нищо подобно. — Той затвори кутийката с емфието и с раздразнение я прибра в джоба си. — Мисля да поискам ръката й на рождения й ден. Ако ми се удаде подходяща възможност.

В гърлото на Хоукс се надигна отчаяние. Той се опита да го подтисне. Мисълта да спази глупавото си, необмислено обещание му изглеждаше особено неприемлива сега, когато знаеше, че Стюарт не обича Сара. Още по-противна му бе мисълта да продължи да посещава Брантли, ако Стюарт се ожени за нея.

— Е, братовчеде… — цинично рече Хоукс и изгледа Стюарт с пронизващия си поглед. Езикът му тежеше като олово между зъбите. — Ако наистина си решил да се посветиш на Сара Линдъл, ако я почиташ и уважаваш повече от всяка друга жена, ако успееш да спечелиш сърцето и ръката й, аз ще ти прехвърля Брантли като сватбен подарък.