Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

— Дьо Вал? — Сара бе изненадан.

— Да. Красива жена. Спомена, че се е запознала с теб. Смята да продаде всички животни, а Кесълфорд се занимава с продажбите.

— Така ли? — Гласът на Сара изведнъж помръкна. Изглежда, че подновеното приятелство между вдовицата дьо Вал и Хоукс се развиваше добре. Това само по себе си не би могло да разклати особено увереността й, че между нея и Хоукс съществуват специални отношения, които се задълбочават с всеки изминал ден. Но когато се прибавеше и твърдението на баща й, че Стюарт, а не братовчед му е влюбен в нея, надеждите й бавно започваха да се топят. Сара не можеше да отрече, че е на път да се влюби в Хоукс, само за да установи, че той не споделя чувствата й, а всъщност е силно привлечен от друга жена. Подобна перспектива й се струваше изключително унизителна.

Отпуснала ръце в скута си, тя мачкаше пръстите си, които изведнъж сякаш останаха без капчица кръв, и се чудеше дали, в края на краищата, да не се примири с възможността да остане стара мома. Защото как би могла да се омъжи за Стюарт, след като обича не него, а братовчед му.

Красавеца и Звяра пътуваха мълчаливо след празненството у Сара. Стюарт пръв наруши тишината, въздъхна и попита:

— Имаш ли желание да се ожениш, братовчеде?

— Да се оженя? — повтори Хоукс, който се бе настанил в най-тъмния ъгъл на каретата, където бе прислонил не само себе си, но и мислите си за Сара Линдъл. — Да, имам такова желание — бавно рече той, а гласът му тегнеше от безнадеждна ирония.

Стюарт вдигна монокъла си и се взря в тъмния ъгъл.

— Значи ли това, че си влюбен?

Хоукс се замисли за момент как да му отговори, а после, без следа от обичайния си сарказъм, призна:

— Срещнах една жена. Смятам, че би могла да ме направи много щастлив. — Сарказмът му се появи отново. — Ако не отдаде сърцето си на друг.

— А, значи срещаш някакви затруднения? — замислено рече Стюарт. — Мога ли да попитам коя е тя.

— Можеш, но не мисля, че ще ти отговоря.

Стюарт се загледа в пискюлите на излъсканите си до блясък ботуши.

— Бих искал да си щастлив, братовчеде.

— Наистина ли, Стю? — тихо попита Хоукс. Погледът, който му отправи от тъмния си ъгъл, бе далеч по-изпитателен, отколкото предполагаше зададеният въпрос.

Стюарт се намръщи, загледан в ботушите си, а после измъкна една кърпичка, за да почисти напрашените им върхове.

— Точно така, Хоукс. Точно така — безгрижно изрече той. — Нямам никакво основание да се чудя защо Силвия дьо Вал ти е гласувала пълното си доверие. Както самият ти посочи, моето бъдеще е другаде. — Замълча за момент, загледан през прозореца, а после се усмихна горчиво. — Ако пожелаеш сега, или по-нататък, да вземеш Силвия за своя съпруга, аз от сърце ще ви пожелая само щастие.

Хоукс премигна от изненада.

— Аз съм потресен, Стю — рече той. — Винаги съм смятал, че все още я обичаш. А и имам причини да твърдя, че и тя не е безразлична към теб.

Стюарт сви устни.

— Това няма значение. Повече няма да те разпитвам за взаимоотношенията ти с нея и очаквам от теб да не се впускаш в излишни подробности. Чувал съм, че тя и Ото били съпруг и съпруга само на книга. Може да се окаже, че клюката, която тя пусна преди толкова години, все пак ще се сбъдне.

— Клюка? За какво говориш?

Стюарт въздъхна, раздразнен от невежеството му.

— Ами, клюката, че ти си я прелъстил.

Хоукс го изгледа, втрещен.

— Тя е пуснала този слух? Сигурен ли си?

Стюарт кимна, опитвайки се храбро да прикрие неприязънта, която изпитваше.

— Странно. — Хоукс, който все още хранеше някаква надежда, пъхна ръце в джобовете си и изсумтя. — Отношенията ни със Силвия са чисто делови. Занимавам се единствено с продажбата на конете й.

Стюарт не изглеждаше убеден. Двамата продължиха пътуването в напрегнато мълчание. Когато стигнаха пред жилищата им, кочияшът скочи на земята и отвори вратата на каретата с изключително усърдие. Лорд Кесълфорд много държеше на това. Хоукс усети, че му се изплъзва последната възможност да направи нещо.

— Чудех се дали не би могъл да ми помогнеш — рече той.

Кочияшът, който си помисли, че имат нужда от помощта му, надникна през вратата.

Стюарт замръзна. Вече бе подал единия си крак навън.

— Да ти помогна? По какъв начин?

Хоукс се поколеба. Никога преди не си бе позволявал да злослови и да обсъжда нещастията на другите.

— Ти си много по-добре информиран за всичко, което се случва в този град. Имаш ли някаква представа защо баронесата е решила да продаде почти всичките коне на покойния си съпруг и да си остави една-единствена карета?