Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Погледът на Стюарт не се промени, докато един кон не изцвили и не протегна шия към него. Звукът изтръгна Стюарт от унеса му и той подскочи подобно на марионетка, на която внезапно са опънали конците малко по-рязко. Лицето му, замръзнало в неподвижна гримаса, се оживи и Хоукс изведнъж осъзна защо поведението на братовчед му го безпокои. В съзнанието му се промъкна тревожната мисъл, че Стюарт обича конете повече отколкото жената, на която току-що бе предложил брак.

Стюарт започна да чеше носа на животното и в очите му се появи истинско задоволство. Хоукс никога не бе забелязвал подобна радост в очите му, когато застанеше пред Сара.

— Къде е Сил… лейди дьо Вал? — попита Стюарт.

Хоукс повдигна вежди.

— Много сме официални, а? Откога си започнал да наричаш Силви лейди дьо Вал, дори и в нейно отсъствие.

Стюарт сви устни.

— Откакто тази сутрин предложих брак на Линдъл.

Хоукс замръзна, опитвайки се да се подготви за емоционалния удар, който можеше да последва. За миг спря дори да диша. Стюарт вирна брадичка и го изгледа въпросително, за да прецени реакцията му. Конят изпръхтя и бутна ръката му, сякаш молеше за внимание.

— И тя прие ли предложението ти? — успя да попита Хоукс.

Стюарт отблъсна главата на нетърпеливото животно.

— Утре ще ми даде отговора си. — Погледна братовчед си накриво и стисна устни. — Беше ми дяволски трудно да й предложа ръката си, но докато чаках за отговора й, разбрах какво е да преживееш истински кошмар.

Хоукс кимна.

— Мога да си представя — мрачно рече той. — Боя се, че ще трябва да почакаш и Силвия. Тя отиде да язди със Силвестър.

— Позволил си й да отиде сама с оня паяк? — Стюарт изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се втурне да я спасява.

— Да — провлечено отвърна Хоукс. — Даже бях доволен, че не взеха и мен, Силви може да се грижи за себе си. А аз използвах времето, за да побъбря с работниците в конюшните и да се опитам да разбера защо тя толкова бърза с продажбата на тези коне.

— Ти? — възкликна Стюарт. — Да се впуснеш в клюкарски разговор с работниците от конюшнята? Иска ми се да бях видял това.

Хоукс сви устни. Не можеше да каже на Стюарт, че го бе направил не от добри чувства към Силвия, а защото бе силно загрижен за Сара! А онова, което бе открил, си заслужаваше труда.

— Убеден съм, че паякът, както го нарече преди малко, е изплел сложна мрежа, в която ще улови не само баронесата, но и всеки друг, репутацията на когото е застрашена от мръсните историйки, записани във вездесъщите му дневници.

Стюарт настръхна.

— Какво ти казаха работниците?

Хоукс заговори с нисък, саркастичен глас, като умишлено провлачваше думите.

— Гримсби, главният коняр, ми довери, че господин Нотли изкарвал наяве най-лошите черти от характера на барона, когато били приятели.

— Най-лошите? И какво означава това?

— Не пожела да ми каже — веждите на Хоукс незабележимо подскочиха нагоре, — но си позволи да обвини Нотли, че досаждал на по-младите работници в конюшнята. Каза, че трябвало да го предупреди да стои настрана, след като го чул да им предлага възнаграждения, надвишаващи заплатата им.

— Не са необходими много пари, за да се надвиши заплатата на един коняр — изтъкна Стюарт. — И какво се е надявал да получи срещу тези пари?

Хоукс презрително сви устни.

— Услуги, за които ми е отвратително да говоря.

— Боже, Боже… — промърмори Стюарт. — Нямах представа за това! Но сега, когато баронът е мъртъв, как би могъл Силвестър да използва тази информация срещу Силвия?

— Познаваш семейство Хъптън. Те вярваха, че Ото е съвършен. Иначе никога не биха позволили на Силвия да се омъжи за него. Те се гордеят много повече с потеклото си, отколкото с богатството си.

Стюарт се намръщи.

— Никой няма да повярва в клюките на Силвестър.

— Напротив, ще му повярват. Всички повярваха, че съм прелъстил Силвия, макар това да си беше чиста измислица. Ще повярват и на това, особено пък ако бъде публикувано с всички пикантни подробности. Стюарт изведнъж проумя всичко.

— Черните тефтери?

Хоукс кимна.

— Черните тефтери.

— Значи става дума за изнудване. Силвестър възнамерява да цеди Силвия докато й вземе и последните пари. — Стюарт сниши глас. — А ние можем само да гадаем какви пороци заслужават едно толкова скъпо купено мълчание. — Сините му очи се присвиха. — Може би няма да е зле, ако се опитаме да се доберем до тези дневници.

Нямаха време за повече разговори. Силвия дьо Вал, яхнала един сив, чистокръвен жребец, влетя в конюшнята, последвана от Силвестър Нотли — дългокрак паяк, преследващ муха — който яздеше един болен на вид кон с хлътнал гръб, който, според Хоукс, сигурно е бил взет под наем. Баронът никога не би позволил на подобно ужасно животно да се доближи и да яде от сеното на съвършените му расови коне. Нотли и конят му бяха запъхтени, сякаш и двамата не бяха свикнали с големи натоварвания, и ако умората донякъде обясняваше пяната, избила по устата на животното, Хоукс не мислеше, че тя има нещо общо с изумлението, което се изписа на лицето на Силвестър като зърна Стюарт. Силвия, за разлика от него, изглеждаше красива и невъзмутима. Тя пришпори жребеца, който бързо прекоси двора. Облечена бе в прилепнал, черен костюм за езда от кадифе, а край врата й имаше бяло дантелено жабо, което леко освежаваше строгия костюм. Широката й пола падаше почти до земята и се диплеше край стомаха на коня като вълните, образували се след клипер в спокойно море.