Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Жалостивото треперене на собствения й глас отново извика сълзи в очите й.

Лидия ни най-малко не разбираше защо са тия сълзи. Тя силно я притисна към себе си, оставяйки я без дъх, и ликуващо извика:

— Това е чудесно! Нищо чудно, че си толкова разстроена. Та това предложение ти дойде като гръм от ясно небе. Особено пък след разочарованието с Гарви. Единия ден посрещаш стар приятел, който не се посвени да те зареже без всякакви обяснения, а на следващия ден вече се появява друг млад мъж, който иска ръката ти. Е, това сигурно е много смущаващо.

Сара успя да кимне.

— Не зная какво да му кажа…

— Да кажеш? Трябва да кажеш само да или не. Не си ли го направила вече?

— Не. Стюарт каза, че разбира, че при създалите се обстоятелства имам нужда от малко време, за да обмисля предложението му.

— Колко разумно от страна на Стюарт. Знаеш, че той ще бъде много грижовен съпруг.

Точно тук е дилемата, помисли си Сара. Тя не бе уверена в това. Бързо притисна длани към слепоочията си.

— О, ужасно ме боли глава…

— Разбира се, че ще те боли. — Лидия се опитваше да я успокои. — Никак не е лесно да решиш дали си готова да прекараш остатъка от живота си с някой човек. Но аз си мисля, че ти трябва да си много щастлива. Предложението на Стюарт те спасява от всички злобни клюки, които могат да се появят след женитбата на Гарви. Стюарт едва ли би могъл да избере по-подходящ момент. Името Кесълфорд ще те закриля от всякакви неприятности, а семейството с радост ще те приеме за свой член.

Последните думи привлякоха вниманието на Сара и тя свали ръце от пулсиращата си от болка глава.

— Така ли смяташ?

— Но, разбира се, скъпа. Лейди Кесълфорд е готова на всичко за теб, а графът със сигурност ще пресече всяка злобна клюка още в зародиш.

— Да, сигурна съм в това — съгласи се тя и отново я връхлетя безмерна тъга. Той вече го бе направил веднъж.

— Ама, разбира се. Нали той се погрижи да доведат Бътън, за да можеш да яздиш? Той те убеди да танцуваш, когато всички останали се провалиха. Той ти купи оная чудесна книга с релефните букви.

— Книгата? — Сара повтори думата шепнешком, сякаш се боеше, че ако говори по-високо, Лидия може да се откаже от казаното. — Нямах представа, че той я е купил.

— О, Боже, аз се изпуснах и наруших обещанието, което му бях дала. Той много държеше подаръкът да остане анонимен. Макар че изобщо не разбирам защо някой мъж, известен като Звяра, ще желае да скрие една толкова благородна постъпка.

Сара не каза нищо, но бе съгласна с Лидия. Защо му е трябвало на Хоукс да запази подаръка в тайна, освен ако — тъгата й стана още по-силна при тая внезапна мисъл — не е искал тя да остане с погрешно впечатление относно истинските му намерения.

— В такъв случай, ще се омъжиш за него? — попита бащата на Сара, докато пътуваха към дома на семейство Биъл, където бяха поканени на вечеря.

Сара не го слушаше. Мислеше си за перспективата да стане жена на Красавеца, а Звяра да стане член от новото й семейство. Подобно бъдеще й се струваше непоносимо. Чувствата й щяха да бъдат дълбоко наранени. Щеше да й бъде невъзможно да избягва срещите с Хоукс, а всяка такава среща щеше да е твърде болезнена.

Баща й докосна ръката й.

— Е, ще го вземеш ли?

— Какво? — Сара се изтръгна от мрачните си мисли.

— Кесълфорд. Как ще отговориш на предложението му?

— Кесълфорд? — повтори тя, объркана за момент. — О, имаш предвид Стюарт.

— Няма да ти преча, ако решиш да се омъжиш за него. Изглежда ми приятен младеж. Той очевидно е решен да се погрижи за щастието ти във всяко едно отношение. Не бих казал, че ми харесва начинът, по който съвсем наскоро се е сдобил с богатството си, но не мога да го виня за готовността му да похарчи всичко, за да ти осигури спокойствие и удобства. Бях искрено изненадан, когато Стюарт ми разкри намерението си да купи Брантли.

— Брантли? — Гласът на Сара прозвуча твърде високо дори и в собствените й уши. Тя побърза да го сниши. — Сигурен ли си, че смята да го направи?

— Той самият ми го каза. Братовчед му възнамерява да му прехвърли имението като сватбен подарък. А на мен много ми харесва мисълта, че ще живееш толкова близо до Линдъл хол.

— На сватбения ми ден? — задъхано повтори Сара. Надеждите й, които бяха започнали да се съживяват, помръкнаха отново. Изглежда, че Хоукс напълно одобряваше намеренията на братовчед си.

Баща й продължи да говори сякаш въпросът бе вече решен.

— Иска ми се да си много щастлива.