Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Радвам се, че бях с теб — каза тя и се разплака.

Фенър сряза горния край на ластичния й колан.

— Дръж се здраво — каза той като пипаше чевръсто. — От болката може да се сгърчиш.

Той разгледа раната и се ухили.

— Е, дявол да го вземе, това е само драскотина. Куршумът е направил бразда в хълбока ти.

— Страхувах се, че мога да умра — каза тя.

— Аз също. — Фенър я превърза умело. — Както и да е, изстрелът не беше лош. Този тип умее да стреля.

— Сега ме заболя — обади се Глори с помръкнал глас.

— Няма как, ще те боли малко — Фенър се изправи и я погледна от високо. — Няколко дни ще трябва да лежиш. Може би това ще те предпази от други лудории. Ще те закарам у дома. Къде живееш?

Тя отклони погледа си от него, лицето й изведнъж помръкна, след това се изкиска и завърши с болезнен стон.

— Нямам дом — отвърна тя и сложи ръката си отстрани.

— А къде живееше, преди да тръгнеш с Тейлър?

Тя го погледна остро и отклони поглед.

— Не съм ходила с Хари…

Фенър коленичи до нея.

— Ти си непоправима малка лъжкиня — каза той. — Снощи ми обясни, че с него сте били заедно в Ню Йорк. Сега ми разправяш, че не си ходела с него. Кажи ми истината.

— Струва ми се, че си детектив — отвърна тя нервно.

Фенър изсумтя.

— Слушай, червенокоса хубавице, не можеш цял ден да се търкаляш на пода, нали? Трябва да те заведа някъде. Или ще ми кажеш къде живееш, или ще повикам линейка.

— Искам да остана тук — каза тя.

Фенър се усмихна неприятно.

— Нямам намерение да ти ставам бавачка. Имам прекалено много работа.

— Тук съм на сигурно място — каза тя.

Фенър млъкна, замисли се, и каза:

— Аха.

Отиде до леглото и дръпна чаршафа надолу. След това я вдигна много внимателно и я сложи на един стол. Докато правеше тора, тя беше прехапала устната си. Разряза роклята със скалпела докрай.

— Каква гадост — каза тя и толкова пребледня, че му се стори, че ще припадне.

— Търпи малко — отговори Фенър и я изправи. — Дръж се.

Тя опря лицето си в неговото.

— Ти си готин — прошепна му.

Фенър рязко се дръпна.

— Престани с това! — каза й ядосано и я занесе до леглото. Беше доволен, че отново е завита.

Лежеше със златисточервеникавата си коса на възглавницата и го гледаше. Изведнъж му се стори много млада и беззащитна. Каза му:

— Искам да ти прошепна нещо.

— Опитай с някой друг, който има бакенбарди.

Тя протегна ръцете си към него:

— Моля те!

Фенър се наведе и тя го целуна. Устните й бяха много меки. Това беше просто една младежка целувка и той я хареса много. Изправи се и приглади косата си.

— Стой спокойно — каза й. — Ще уредя нещата.

Дръпна чаршафа до брадичката й, вдигна роклята й и другите мръсотии, след което слезе долу.

Управителят на хотела го изгледа със странен поглед. Фенър се почувства притеснен.

— Приятелката ми малко пострада. Ще трябва да остане на легло. Искам да изпратите някой да й купи нощница и каквото още поиска. Запишете всичко в моята сметка.

Управителят отговори съвсем сериозно:

— Това е малко необичайно…

Фенър го прекъсна:

— Съгласен съм, че е необичайно, но не е чак толкова, че да трябва да разиграваш цирк, така че, действай.

Отиде до една телефонна кабина и набра номер. Чу дрезгав глас.

— Бъгси? — попита Фенър. — Слушай, Бъгси, имам работа за теб. Аха, точно такава, каквато търсиш. Ела в хотела и си вземи патлака.

Влезе в барчето и си поръча два пръста ръжено уиски. Струваше му се, че има нужда от едно питие след цялата тази възбуда. Докато чакаше Бъгси, си спомни нещо. Извади портфейла си. Когато го отвори, лицето му се смръщи.

— Много странно — каза той.

Всичките му пари и документи бяха в лявата половина, а си спомняше, че вчера някои бяха в лявата, а други — в дясната. Внимателно прегледа всичко и преброи парите. Доколкото можеше да си спомни, нищо не липсваше. После каза:

— Да, да — защото снимката на Кърли вече не беше в портфейла му. Още веднъж прегледа внимателно съдържанието му, но я нямаше. Мушна го в джоба си и замислено изпи уискито.

Освен ако някой не беше влизал в стаята му докато спи, някой друг, а не Глори, снимката не би могла да е далеч. Но повече нямаше да може да минава за Рос. Тя, или който е тършувал в джобовете му, няма как да не е видял разрешителното му и документите му. Запали цигара и зачака Бъгси. Беше сигурен, че ще си загуби времето, ако веднага се опита да изкопчи нещо от Глори. Ще се направи, че й е зле и толкова.

Бъгси влезе в бара с изражението, което придобиват кучетата, когато надушват, че наблизо има кокал. Беше с лекьосан сив костюм на квадратчета и мазна светла филцова шапка. Фенър се улови, че се чуди, дали не е поникнала на главата му.