Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Фенър отиде до бюфета, извади бутилката скоч и отпи.

Запали цигара и свали шапката и сакото си. В стаята беше много топло и задушно. Отиде до отворения прозорец и погледна опустялата улица.

— По-добре е да ми кажеш — подкани я той.

— Нищо не знам — отвърна тя.

Той се върна при нея и седна.

— Тогава, колкото по-бързо излезеш от тази стая, толкова по-доволен ще бъда аз. Не искам да се замесвам в разследване за убийство.

— Аз го намерих — отвърна тя между две хълцания. — Лежеше на пода. Някой го беше застрелял.

Фенър прокара пръсти през косата си.

— Кого? — попита той внимателно.

— Хари… Тейлър, онзи, с когото бях.

Фенър се замисли.

— Къде е той — попита най-накрая.

Глори свали ръцете си. Фенър се стъписа. Тя не плачеше. Разиграваше театър.

— На лодката.

— Кога го намери?

— Преди да дойда тук.

Фенър разтри очи. Стана и пак си сложи шапката и сакото.

— Чакай тук — каза той. — Ще отида да го погледна.

— Ще дойда с теб — обади се тя.

Фенър поклати глава.

— Стой настрана от тази работа. Стой тук. Когато се върна, ще трябва да поговоря с теб.

После излезе от хотела и отиде на пристанището.

Намери „Нанси М“ и се качи на борда. Слезе в главната каюта. Беше тъмно и не можеше да намери електрическия ключ. Запали фенерчето си, но нямаше и следа от Тейлър. Претърси цялата лодка. Нямаше нищо. След като затвори люка, запали лампата в каютата за спане. Наоколо имаше разхвърляни дрехи и той реши, че Тейлър е спал там.

Внимателно претърси скрина.

Единственото нещо, което намери и което наистина го изуми, беше една малка снимка на Кърли Робинс, направена, доколкото можеше да прецени, преди няколко години. Взе я и я сложи в портмонето си. След това затвори чекмеджето и угаси лампата.

Пак се върна в главната каюта и огледа килима. Едва когато се вгледа много внимателно, успя да види, че едно малко петно на килима е било почиствано съвсем скоро. Изправи се и се почеса по главата. Сега беше съвсем сигурен, че няма да намери Тейлър на борда.

Беше ли мъртъв? Можеше ли да се вярва на думите на Глори? Ако е бил убит, кой се е отървал от трупа и кой е почистил килима? Дали самата Глори не го беше убила? Последния път, когато ги видя заедно, те не бяха особено приятелски настроени един към друг.

— Глупости! — каза той ядосано и излезе от каютата. Когато слезе на кея, забеляза голяма лимузина с изгасени светлини, паркирана на другия край на пристанището. Погледна я за миг, после падна по очи. Откъм колата долетя приглушен пукот и той разбра, че някой е стрелял по него с ловна пушка. Измъкна пистолета си и остана да лежи. Чу шум от запалване на мотор и просвирване на гуми по асфалта. После колата зави зад един ъгъл и се изгуби от погледа му.

Фенър стана и се изтупа от прахта. Нещата се усложняваха. Върна се в „Хауърт“, като се движеше в сенките и по задните улички.

Глори лежеше, където я беше оставил. Лицето й беше леко обезпокоено, а усмивката й в негова чест беше само едно изкривяване на устата.

Той придърпа стола и седна.

— В главната каюта ли беше той, когато го видя? — Попита Фенър внезапно.

— Да — отвърна тя.

Той кимна, сякаш беше очаквал тъкмо този отговор.

— Някой го е изнесъл оттам. Не знам защо го е направил. Ако искаха да се отърват, можеха да накиснат теб. Или си го убила ти и си го хвърлила през борда, или някой друг, който се е върнал да махне трупа поради някаква причина. Може никой да не се е върнал, а ти да си го хвърлила през борда.

Глори му показа дългите си ръце.

— Мислиш ли, че бих могла? Той беше много тежък.

Фенър си спомни почти перпендикулярната стълба, водеща надолу към каютата, и поклати глава.

— Не — каза той. — Предполагам, че не би могла. Цветът на лицето й се възвърна и тя вече не изглеждаше толкова притеснена.

— Щом са го скрили — каза тя, — никой няма да разбере, че е умрял, нали?

— Точно така — отвърна Фенър с прозявка.

Тя се сгуши в леглото и дръпна възглавницата от таблата.

— Не мислиш ли, че е много хубавичко в това легло? — Очите й отново станаха закачливи.

Фенър попита:

— Къде е сестра ти Мериан?

Тя подскочи по-малко от инч, но изглеждаше така, сякаш е скочила цял ярд. Фенър се наведе над нея и я обърна. Гледаше уплашено.

— Къде е сестра ти? — повтори той.

— А ти какво знаеш за нея? И откъде знаеш за нея? — попита тя.

Фенър седна близо.

— Приличате си като две капки вода. Никога не съм виждал такава прилика.

Той бръкна в джоба си и извади писмото, което беше намерил в чантата на Мериан.