Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Фенър не каза нищо и остави Райгър да отиде до рубката. Замисли се. Това ли беше отговорът на гатанката? Бяха качили дванадесет жълти и една жена. Това ли е имала предвид сестрата на Мериан? Или беше съвпадение. Нямаше представа.

Милър изкрещя:

— Закарай я отзад, Райгър! Стига толкова!

— Добре, кажи на чернилката да пали — отвърна Райгър.

Двигателят забоботи и лодката потрепери. Фенър седна с гръб към рубката и се вгледа в тъмнината. Напрегна слух с надеждата да чуе патрулни катери. Нито чу, нито видя нещо.

Изведнаж Райгър извика:

— Рос! Къде, по дяволите, се дяна? Ей, Рос!

Фенър се спусна при него.

— Какво има? Уплаши се от тъмното ли?

— Слушай, умнико, зарежи шегичките, а? Отиди в каютата и ги завържи един за друг. Ето там са белезниците.

Фенър погледна в ъгъла и видя белезници с ръждясали вериги.

— Защо? — попита той.

— Защо според теб? Трябва да внимаваме. Ако ни подгони патрулен катер, ги хвърляме в морето. Като са завързани, се давят по-бързо.

— За всичко сте помислили — каза Фенър. — Сам го направи. Това не е моя работа.

Райгър го изгледа в светлината на навигационната лампа.

— Не знам защо ми се струва, че няма да имаме много полза от теб. — Райгър взе белезниците, излезе от рубката и изчезна.

Фенър направи физиономия. Не знаеше още колко дълго ще може да издържи. Беше научил почти всичко, което го интересуваше. Сега всичко зависеше от това, което имаше да каже Глори Лидлър. Ако чуеше от нея онова, което се надяваше, вече би могъл да нанесе удар и да измете цялата тази гадост.

Приглушен изстрел отново върна вниманието му към лодката. Напрегна слух и погледна напред, но не видя нищо. След малко Райгър се върна в рубката.

Фенър го погледна, когато пое управлението. Лицето му беше намръщено и студено.

— Неприятности? — попита Фенър.

Райгър се ухили.

— Не им харесаха белезниците. Трябваше да прострелям един в крака, за да се успокоят.

Фенър прокара ръка през косата си. Дъждът беше спрял, но той усещаше влага и студ.

— Иди и кажи на Милър да наглежда онази кучка — изведнъж каза Райгър. — Нямаше вид на много буйна, но ако започне да пищи, ще стане дявол на магаре.

Фенър отиде отзад, до малката кабина на кърмата. Влезе вътре и спря. Милър се боричкаше с момичето. То се отбраняваше тихо, от носа и устните му течеше кръв.

Фенър направи крачка напред и сграбчи Милър за яката. Вдигна го и го отдели от момичето. Хвана го по-добре и с юмрук го изпрати в отсрещната стена на малката кабина.

Милър бавно се изправи до седнало положение. Изкриви очи и ги насочи към Фенър.

— Махай се оттук и ме остави на мира — каза той с надебелял глас.

Фенър не отговори. Стоеше прав и ръцете му висяха отстрани. Милър се огледа, видя момичето и изпълзя върху него.

Фенър, с побеляло лице и стиснати устни, извади пистолета си и го хвана за късата цев. Спря дишането си и удари Милър по темето. Той се изпъна назад и се отпусна. Потрепери, сякаш се опитваше да овладее мускулите си, и челото му удари дъските.

Фенър прибра пистолета си и измъкна Милър от кабината.

Райгър подаде глава от рубката.

— Какво, по дяволите, става там? — изкрещя той.

Фенър не му обърна внимание. Пусна Милър на палубата.

Той седна, хванал с ръце главата си. Последва порой от ругатни. Фенър не погледна към него, а отиде до рубката и слезе в нея.

— Какво става? — попита Райгър.

Фенър положи известно усилие, за да овладее гласа си.

— Тази отрепка Милър беше налетяла на момичето. Праснах му един.

Райгър вдигна рамене с безразличие.

— Голяма работа като е налетял.

Фенър не каза нищо. Наблюдаваше една малка светлинка, която се приближаваше откъм левия борд. Бързо отмести поглед, преди Райгър да я е забелязал. Чудеше се дали не е патрулен катер.

Милър се беше изправил на крака и изкрещя предупредително. Райгър погледна и завъртя руля.

— Бреговата охрана — каза той. — Може би няма да ни забележат.

Лодката още се движеше без светлини, но луната се беше издигнала над облаците и бялата боя на лодката се виждаше много добре. Фенър видя как светлинката зави леко и тръгна към тях.

— Видели са ни — каза тихо той.

Райгър изкрещя на Милър и даде пълна газ на двигателя. Милър слезе със залитане в рубката. Изгледа Фенър убийствено, но Райгър се озъби:

— Поеми руля. Аз ще извадя автоматите. Може би те са по-бързи от нас.

Милър пое управлението, а Райгър изчезна към кърмата. Фенър се качи на палубата и го последва. Светлината се приближаваше и на лунната светлина успя да различи очертанията на лодката. Наистина беше бърза. Видя колко много над водата се е издигнал носът й.