Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Е, сгрешил си — каза тя троснато. — Аз нямам проблеми.

Фенър се ухили отново и излезе на улицата. „Значи ето каква била работата — помисли си той. — Кърли се е размекнала по Карлос, но не може да стигне доникъде. Доста тежко е да си паднеш по малък плъх като него.“

Повървя известно време по тесни улички, върна се, влезе в един бар, за да пийне нещо, и през цялото време проверяваше дали някой не го следи. Когато се увери, че няма такова нещо, отново се запъти към центъра.

Стигна до сградата, в която се помещаваха федералните власти, обиколи отпред няколко пъти, като внимателно наблюдаваше улицата, след това се шмугна във входа и с асансьора се изкачи до кантората на ФБР.

Представителят на ФБР се казваше Хоскис. Той стана и му протегна влажната си ръка.

Фенър се ръкува и седна тежко на стола срещу него. Извади документите си от вътрешния джоб и му ги подаде.

— Казвам се Фенър. Ето това е разрешителното, което ми позволява да работя като частен детектив. Тук съм във връзка със задача, възложена ми от мой клиент, и искам да ви съобщя някои факти.

Хоскис прегледа документите, намръщи се, после попита:

— Фенър? Този, който разнищи случая с отвличането на Бландиш?

Фенър кимна.

— Това е добре — ухили се Хоскис. — Познавах Бренън. Той ми разказа тази история. Е, ако мога да помогна с нещо, не виждам защо не. Ще се радвам да го направя.

— Не мога да съобщя всичко, но търся едно момиче. По някакъв начин в цялата работа е замесен Карлос. Уредих да ме препоръчат пред него и сега се закачих за бандата им. Искам да знаете това, защото не желая да си имам неприятности с вашите момчета. Тази вечер отивам с Райгър да прибера пратка китайци. Ще тръгнем някъде около осем. Реших, че може би ще ви е интересно да го чуете.

Хоскис изду бузи.

— По дяволите! — каза той. — Изглежда нямате представа с каква шайка се захващате. Ако Карлос научи за този разговор, ще ви направи на храна за котки. Този тип е най-опасният плъх по крайбрежието.

Фенър вдигна рамене.

— Знам това — отговори той. — Внимавам. Не мисля, че някой ме е видял да идвам тук. Защо още не сте разбишкали тази банда?

— Нямаме доказателства. Знаем каква им е играта, но никога не сме ги хващали докато я играят. Разполагаме със самолети и катери в бреговата охрана, но някак си успяват да се промушат без проблеми. Веднъж ги хванахме, но на борда нямаше нищо. Те са жестоки. Имам чувството, че са хвърлили чужденците в океана, веднага щом са зърнали нашите патрули.

Фенър се почеса по главата.

— Ако ни заловите тази нощ, ще трябва някак си да ме оставите да се измъкна. Ще ми се да видя Райгър зад решетките, но аз трябва да остана навън, за да мога да продължа работата си.

— Ще уредя това — каза Хоскис. — Сигурно не бихте искали да ми кажете за какво става дума? Фенър поклати глава.

— Още не — каза той предпазливо. — Може би ще имам нужда от помощта ви за крайното почистване, но сега само искам да ме оставите навън, в случай че нещо ми се случи. — Той стана.

Ръкува се с Хоскис.

— Знаеш ли какъв е курсът тази вечер?

Фенър поклати глава.

— Не — отвърна той. — Ще трябва сами да ни намерите.

— Ще ви намерим без проблеми. Ще напълня протока с лодки.

Фенър излезе отново на улицата, отиде до пристанището и откри Бъгси. Заедно продължиха до хотел „Флаглър“.

Когато влязоха в стая номер 47, Карлос беше сам. Той им кимна и каза на Бъгси:

— Ти излез навън и си почини.

Бъгси го изгледа с изненада, но излезе. Карлос впи очи във Фенър. После попита:

— Защо си ходил в дупката на Нулън онази нощ?

Фенър отвърна:

— Работя с твоята шайка, но не съм длъжен и да се забавлявам с нея, нали?

— Не си се забавлявал — каза Карлос. — Влязъл си в кабинета му. Защо?

Фенър започна да мисли бързо. Карлос стоеше много неподвижен, с ръка недалеч от копчетата на сакото му.

— Отидох, за да се забавлявам, но Нулън ме повика и ми каза да се разкарам. Не искаше никой от твоите хора да влизат в заведението му — отговори Фенър.

— Опитал си се да разговаряш с Лидлър. Защо?

— Защо не? — Фенър си помисли, че навлиза в опасни води. — Всеки би си опитал късмета с мадама като нея. Беше сама, така че се опитах да бъда любезен. Ти какво знаеш за нея?

Очите на Карлос пробляснаха.

— Няма значение какво знам. Не ми харесва поведението ти, Рос. И двете неща станаха някак си много лесно. Мисля, че ще те следя по-внимателно.

Фенър вдигна рамене.

— Не губи самообладание — каза той презрително. — Да не би да те е страх от Нулън?