Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Карлос поклати глава.

— Можеш да тръгваш — каза той и отиде до прозореца.

Фенър излезе замислен. Този тип не беше толкова замаян, колкото си мислеше в началото. Налагаше се да играе картите си внимателно.

— Изчакай само секунда — каза той на Бъгси. — Искам да се обадя в хотела, за да им кажа, че няма да се прибирам тази вечер.

Влезе в една телефонна кабина и се обади на Нулън. Бъгси остана отвън.

— Нулън — каза Фенър съвсем тихо. — Аз съм Рос. Слушай, Карлос има слушалка в казиното ти. Знае, че съм разговарял с теб, също и други неща. Този управител кубинец, който държиш… отдавна ли работи при теб?

— Два месеца — в гласа на Нулън имаше тревога.

— Ще го проверя.

— Направи го — каза Фенър мрачно. — На твое място бих се отървал от този тип бързо. — И затвори.

Излезе от кабината и улови Бъгси за ръката.

— Хайде да отидем да се поотпуснем — каза му той.

— Изглежда довечера ще имам доста тежка работа.

Бъгси тръгна с него. Каза му с нисък, поверителен глас:

— Аз самият имам среща. — Той притвори очи и се усмихна.

Фенър се появи при Найтингейл две минути преди осем. Райгър и Милър бяха вече там. Милър смазваше автомат. И двамата вдигнаха глави, когато Найтингейл го въведе в работилницата. Фенър каза:

— Мирише ми на дъжд.

Райгър изсумтя, а Милър каза с лицемерен приятелски глас:

— Точно това ни трябва. Дъжд.

Найтингейл попита Фенър тихо:

— Имаш ли патлак? Фенър поклати глава.

Погребалният агент отиде до едно чекмедже и извади голям автоматичен пистолет. Райгър рязко се надигна.

— Той не иска пистолет.

Найтингейл не му обърна внимание. Подаде оръжието на Фенър. Райгър изглеждаше много възбуден.

— Казах ти, че не иска да има пистолет! — И се изправи.

Фенър го погледна.

— О’кей, да не ти пука — каза той. — Чувствам се по-сигурен с пистолет в джоба.

Гледаха се известно време, после Райгър вдигна рамене и седна отново.

Найтингейл се усмихна особено.

— Откога не носиш пистолет? — попита той Фенър. — Казаха ми, че си царят на спусъка.

Фенър замислено завъртя автоматика на показалеца си.

— Справям се някак — каза само той. Милър погледна малкият часовник, който изглеждаше някак си не на място върху дебелата му китка.

— Да тръгваме — каза той, мушна автомата под шлифера си и си взе шапката.

Райгър тръгна към вратата, а Найтингейл каза тихо на Фенър:

— Внимавай с тези две птици!

Пред погребалната агенция беше паркирана голяма кола. Райгър се мушна под волана, а Фенър и Милър седнаха отзад. Когато потеглиха, Фенър махна на Найтингейл за довиждане. Зад него зърна Кърли. Просто долови неясните очертания на лицето й.

Попита Милър:

— Карлос никога не идва с вас, нали?

— Защо му е да идва? — отвърна той кратко.

Райгър зави в южна посока.

— Ти никога не преставаш да задаваш въпроси, нали? — попита той.

През останалото време не разговаряха. Когато стигнаха до пристанището, те паркираха колата и бързо преминаха покрай редицата малки лодки. Един висок негър и Бъгси ги чакаха край четиридесетфутова лодка. Веднага щом ги видя, негърът се качи на борда и изчезна в трюма. Бъгси беше готов да я отвърже от кея.

Докато Милър се качваше на борда, Райгър каза:

— Няма да правиш нищо, докато не дойдат до теб. Когато се качат ще ги гледаш какво правят. Никой не трябва да има оръжие. Най-сигурният начин е да ги накараш да се съблекат, когато дойдат тук. Отнема повече време, но пък е сигурно. Ако ти се стори, че някой от тях има пистолет, трябва да му го вземеш. Ако ти се стори, че някой започва някаква дивотия, дай му да разбере. Милър ще ги поема от теб и ще ги вкарва в предната каюта.

— О’кей — каза Фенър и последва Райгър на борда.

Бъгси откачи въжето и го хвърли на Райгър. Махна с ръка на Фенър.

— Приятно пътуване — пожела му той.

Негърът запали двигателя и лодката започна леко да вибрира. Милър вече беше застанал зад руля. Райгър каза:

— О’кей, пускай я да върви — и зад лодката заклокочи бяла пяна.

Райгър отиде до малкия, но мощен прожектор на предната палуба. Клекна зад него и запали цигара. Гърбът му беше навъсен и отблъскващ, така че Фенър не отиде при него. Вместо това той слезе в рубката при Милър и се настани удобно.

— В колко часа ще вземем тези типове? — попита той Милър.

— Някъде около десет — отвърна той.

Когато лодката се отправи в открито море, изведнъж стана хладно и заваля ситен дъжд. Нямаше луна и видимостта беше лоша. Фенър потрепери леко и запали цигара. Милър му каза: