Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Човек постепенно свиква с тези пътувания. Ако ти е студено, отиди в машинното. Там е по-топло.

Фенър остана при него още малко, после тръгна към машинното. Забеляза, че Райгър все още седи неподвижен зад прожектора.

Лодката се люлееше доста силно на вълните и Фенър скоро изгуби интерес към пушенето. Негърът не каза нито дума. От време на време избелваше очи към Фенър, но не проговори.

След известно време Милър му извика и Фенър отиде при него. Посочи с ръка. Някъде далеч се виждаше мигаща светлина. Милър беше сменил курса и лодката се движеше право срещу нея.

— Предполагам, че това е нашият човек — каза той.

Райгър внезапно запали прожектора и почти веднага го изгаси.

Фенър чу много слаб шум от самолет. Усмихна се в тъмното. Милър също го чу. Той се озъби срещу Райгър:

— Самолет!

Райгър стана и се завзира в тъмнината над тях. След това бързо изгаси всички лампи на лодката. Продължиха да се движат през черна пелена.

Милър се обади ядосано:

— Тези брегови патрули ме дразнят.

Самолетът продължи да бръмчи и след няколко минути изчезна. Райгър запали отново прожектора, после го загаси. Другата светлина продължаваше да мига. Все повече се приближаваха до нея.

Милър му подаде едно фенерче.

— Отиди напред — каза му той. — Почти пристигнахме.

Фенър го пое и излезе от рубката. Когато намалиха скоростта, лодката потрепери.

Райгър, който беше на носа, извика:

— Спри мотора! — и с последно избоботване машината спря. Райгър се приближи до Фенър, като стъпваше внимателно, защото лодката се люлееше.

— Извади пистолета си и гледай какво правят тези типове — озъби се той. Държеше в ръце автомата. — Аз ще ти ги подавам. Проверявай дали нямат оръжие и ги пускай към Милър.

И двамата се вторачиха в мастилената тъмнина. Изведнъж Райгър запали малко фенерче. Беше чул весла.

Малка люшкаща се гребна лодка се приближи към тях. Фенър видя в нея четирима души и още двама на веслата. След това Райгър угаси фенерчето.

— Ослушвай се за онзи самолет — измърмори Райгър на Фенър. После, когато лодката меко се удари в техния борд, той отново запали фенерчето.

Слаб кокалест китаец се качи при тях.

— Тук водя четирима — каза той на Райгър. — Останалите ще доведа на още четири пъти.

— А специалната стока?

— Да, да. Това най-накрая.

Райгър се обърна към Фенър:

— О’кей, да започваме.

Той отстъпи назад и зачака. Китайците се качваха на борда един по един. Райгър ги броеше и ги пускаше един по един към Фенър, който на свой ред ги препращаше към Милър и оттам отиваха в предната каюта. Всички бяха облечени еднакво — стегнати ризи и панталони до коленете. Стояха пред Фенър като овце, докато ги опипваше за оръжие, преди да ги блъсне към Милър.

Лодката се върна още два пъти и това отне известно време. Кокалестият китаец, който през цялото време стоеше от дясната страна на Райгър, каза:

— О’кей, това е пратката. Сега ще се върна за специалната стока.

Райгър се обърна към Милър:

— Залости ли ги вътре? — На Фенър му се стори, че е разтревожен.

— Да — увери го Милър.

Фенър се чудеше каква ли е „специалната“ стока. Изведнъж долови някакво напрежение между Райгър и Милър. Всички стояха и се ослушваха в тъмнината в очакване на лодката. Най-накрая чу тихия плясък на весла. Рагър запали фенерчето и с дългата кука придърпа лодката.

Кокалестият китаец се качи на борда. Протегна се надолу и единият от гребците му подаде нещо. Кратко дръпване, и специалната стока се озова на борда.

— Не се тревожи за това — каза Райгър на Фенър.

Фенър освети специалната стока с фенерчето си. Изръмжа тихо. Беше момиче. Предполагаше нещо такова. Беше на тринадесет или на четиринадесет години, китайче и при това хубаво. Имаше много уплашен вид и му беше студено. Беше облечено със същата стегната риза и панталони до коленете.

Райгър изруга и изби фенерчето от ръката му.

— Махни това — процеди той през зъби. — Милър, скрий я!

Райгър се обърна към кокалестия китаец, който му подаде нещо увито в намаслена хартия, и после скочи в лодката. След малко тя изчезна в тъмнината.

— За такъв бизнес дават хубави присъди — процеди Фенър през зъби.

— Така ли? — отвърна Райгър. — Да не би да си подмокрил гащите?

— Трябваше да ми кажете, че превозвате и жени. С такова нещо не можеш лесно да се измъкнеш.

— А ти какво мислиш? Една мацка струва колкото десет китайци, ако успееш да я намериш. Така че млъквай.