Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Веднъж щом изляза оттук — каза му тя, — не искам повече да те виждам!

Тейлър отиде до барчето и си наля нещо за пиене. Ръцете му трепереха, така че питието се разля по лакираната повърхност.

— Направих толкова много за теб — каза той, — но все тая. Знам, че си куку, но не можеш ли поне да опиташ? Ето това ме побърква — дори не се и опитваш!

Глори обиколи каютата. Фенър си помисли, че тя прилича на животно в клетка.

— Изпитвам жалост към теб — каза Тейлър.

Тя се извърна рязко.

— Ти си луд! Мислиш ли, че твоята жалост означава каквото и да било за мен?

— Ничия жалост никога не е означавала за теб каквото и да било. Ти просто не можеш да изпитваш никакви чувства.

— Мога.

— Не такива, каквито трябва.

Тейлър стискаше чашата си много здраво. Фенър забеляза, че кокалчетата на ръката му са побелели.

— След това, което се случи, приключвам с теб. Нямам намерение да прекарам още една такава нощ.

Глори неочаквано се разсмя.

— Аз те напускам, не ти мен. Да ти кажа ли защо?

— Знам защо. Писнало ми е да го слушам. Мога да го изрецитирам и отзад напред.

Глори каза злобно:

— Не, не знаеш. Защото не те бива. Никога не те е бивало. Ти си пихтия. Нищо не знаеш. Само си мислиш, че знаеш!

Тейлър остави внимателно чашата на масата. Отиде до нея и сложи ръце върху раменете й. Лицето му беше побеляло.

— Знаеш, че това е гадна лъжа, нали? — каза той.

Тя отметна ръцете му.

— Няма да те лъжа повече, Хари — каза тя. — Вече не ми е забавно. По-рано ми доставяше удоволствие да поддържам глупавата ти дребна гордост. Сега не ми се занимава с това.

Тейлър я удари по лицето.

Фенър дръпна шапката на тила си и се придвижи малко по-напред.

— Ще те убия за това! — извика Тейлър с разтреперан глас.

Глори попипа бузата си.

— Не можеш да убиеш хорските приказки — озъби му се тя. — Не ти ли писна да използваш главата си като поставка за шапки? Защо не поумнееш? Приключвам с теб. Давам ти пътя!

Тейлър пребледня още повече.

— Заради онзи тип, а? — Ръката му докосна чашата и той я вдигна.

— Внимавай с кръвното си налягане — усмихна се тя подигравателно — или ще вземеш да експлодираш.

Когато тя отвори вратата, Тейлър хвърли по нея чашата. Пръсна се в стената, на метър от главата й.

Фенър се дръпна от илюминатора и се изправи.

„Нека се карат“ — помисли си той, обърна се, слезе от лодката и се запъти към хотела.

Когато Райгър влезе в работилницата на Найтингейл, Фенър наблюдаваше как дребният човек боядисва един ковчег.

— Имаме работа за теб — каза той. — Ще мина да те взема в осем часа. Фенър запали цигара.

— Каква е тази работа?

— Ще видиш.

— Слушай, Райгър. Така няма да се разберем. Или ще работим заедно, или всичко да върви по дяволите. Каква е работата?

Райгър почеса крайчеца на устата си с нокътя на палеца си.

— Имаме пратка жълти. Тази нощ ще ги докараме.

— О’кей — отвърна Фенър, — ще бъда тук.

Райгър излезе.

— Доброжелателен тип — каза Фенър на Найтингейл. — Имам чувството, че няма да се разберем.

Найтингейл изглеждаше разтревожен.

— Държиш се с него не както трябва — каза той и поклати глава. — Той е зъл. По-добре внимавай какво прави.

Фенър започна да барабани по капака на ковчега с нокти.

— Ще внимавам. — Кимна на Найтингейл и слезе долу.

На бюрото седеше Кърли и пишеше нещо в някаква тетрадка. Когато мина покрай нея, тя го погледна с надежда.

Фенър спря.

— Здрасти, мила моя — каза й той. — Тази сутрин си си сложила доброто лице и хубавата фигура.

Кърли отвори широко големите си очи.

— Боже мой! — каза тя. — Радко ме подслаждат с такъв сироп.

— Няма значение. Когато ти се случи, ще ти идва като приятна изненада.

Кърли захапа края на писалката. Погледна го замислено.

— Вече в играта ли си? — попита го тя.

Фенър кимна.

— Видя ли Пио?

— Видях го.

Кърли въздъхна.

— Не е ли красавец?

— Не бих го нарекъл така. Ти не го мислиш за кой знае какво, нали?

— Какво значение има какво мисля аз?

На Фенър изведнъж му хрумна нещо. Той седна на ръба на бюрото й.

— Чакай малко, скъпа. Да не би Карлос да означава нещо за теб?

Кърли отвърна:

— Никой не означава нищо за мен. А ти си дръж носа настрана от моите работи, става ли? — Очите й му казаха твърде много.

Той стана и се ухили.

— Да, да. Естествено. Не ме разбирай погрешно. Само си помислих, че би искала да положиш къдрава главица на рамото ми, за да ми разкажеш за проблемите си.