Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Не бяха минали и пет минути, когато един нисък кубинец с вечерно облекло се приближи до него.

— Вие ли сте мистър Рос? — каза той учтиво.

— Да, аз съм. И какво от това? — попита Фенър.

— Бихте ли дошли в офиса, за момент? Фенър се усмихна.

— Тук съм, за да се забавлявам — каза той… — Какво да правя във вашия офис?

Двамата мъже, които пазеха на вратата изведнъж си пробиха път през тълпата в залата и застанаха от двете му страни. Усмихнаха се, но очите им не участваха в усмивките.

Кубинецът каза меко:

— По-добре е да дойдете. Според мен.

Фенър вдигна рамене и тръгна след него. Пресякоха стаята, излязоха във фоайето и влязоха в малка врата от ляво.

Нулън се разхождаше напред-назад с наведена глава и голяма пура между зъбите. Когато Фенър влезе, той вдигна поглед.

Кубинецът затвори вратата, а двамата биячи останаха навън.

На Фенър му се стори, че Нулън изглежда по-добре. Беше чист и вечерният костюм му отиваше.

— Какво търсиш тук? — попита той.

— Мислех, че това място е за широката публика — отвърна Фенър. — Какво те тормози?

— Тук не допускаме никой от шайката на Карлос.

Фенър се засмя. Отиде до едно голямо кожено кресло и седна.

— Не се цупи — каза му той.

Нулън стоеше прекалено неподвижно.

— По-добре изчезвай и повече не идвай…

Фенър вдигна ръка.

— Кажи на маймуната да си върви. Искам да поговоря с теб.

Нулън се поколеба, но после направи знак на кубинеца и той излезе.

— Доникъде няма да стигнеш, ако се държиш грубо с Карлос — каза Фенър и протегна дългите си крака. — Защо не станеш малко по-умен?

— Каква е играта ти? — попита Нулън. — Има нещо у теб, което не ми харесва.

Фенър отговори със сериозен тон:

— Не съм много сигурен. Но имай готовност. Ако се окажа прав, може да се наложи да обърна този град нагоре с краката. За да го направя, ще ми трябваш ти. Не ми харесва Карлос и не ми харесва бизнесът му. Искам да изчистя града от него.

Нулън се засмя.

— Ти си луд! Карлос е достатъчно голям, за да те размаже.

Фенър кимна.

— Така изглежда на пръв поглед, но ще се случи нещо друго. Ти също искаш този тип да го няма, нали?

Нулън се поколеба, после кимна.

— Да — каза той. — Но това няма да стане докато съм жив, за да го видя.

Фенър разгледа върховете на обувките си.

— Имаш ли хора, ако потрябват?

Нулън се приближи и седна.

— Да имам. Но не са от същата класа. Ще ги е страх да се забъркат в каквото и да било.

Фенър се ухили.

— Не и когато Карлос започне да се подхлъзва. Хората ти ще ми трябват тогава.

Нулън стисна дланите си. Последва дълга пауза, през която той размишляваше. След това каза:

— Играеш опасна игра. Ами ако отида и си поприказвам с Карлос?

Фенър вдигна рамене.

— Защо ти е да го правиш? Ако само ме изчакаш да прочистя града, само ще спечелиш.

— О’кей, давай тогава. Ще се присъединя, когато видя, че имаш напредък. И не си мисли, че ще прочистиш и моята територия, защото няма да стане. Само едно нещо да направиш, което да не ми харесва, и ще те смачкам.

Фенър се изправи.

— За това сега няма да мислим. После ще можем да се погрижим и за тази страна на въпроса.

Нулън го погледна подозрително.

— Нямам ти доверие, Рос, много хитър ми изглеждаш.

— Кой е Тейлър? — попита Фенър неочаквано.

— Тейлър? Какво общо има той с теб? — очите на Нулън изведнъж заблестяха и го загледаха изпитателно.

— Видях лодката му днес следобед. Хубава лодка. Чух че от време на време идвал в заведението ти и реших да го поогледам.

Нулън стана и отиде до вратата.

— Вече е тук.

Фенър го последва до главната зала.

— Покажи ми го. Искам да се запозная с него.

Нулън премина през тълпата, като се оглеждаше вляво и вдясно, после каза:

— Играе на третата маса. Седи до блондинката.

Фенър видя момичето. Изглеждаше чудесно. Меката светлина караше червеникавозлатистата й коса да блести, засенчваше очите й и открояваше червените й устни. Носеше черна рокля, която й отиваше твърде много. Фенър попита:

— Коя е мацката? — Каза го много небрежно.

— Глори Лидлър. Бива си я, нали? — Кръвта беше нахлула в лицето на Нулън и синият му поглед стана влажен. Фенър го погледна с любопитство. — Ако искаш да се запознаеш с Тейлър, ще трябва да почакаш. Никак не обича да го прекъсват.

— Естествено. Тази Лидлър… тя каква е?

Нулън се обърна и го погледна.

— Защо се палиш толкова?

— Защо не? Не е ли парче и половина?

Нулън изсумтя подигравателно.