Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

От другия край на стаята неочаквано се чу вик. Фенър се обърна. Китаецът пишеше. Карлос се изправи и мътните му очи следяха всяко помръдване на четчицата. Когато писмото беше готово, китаецът се облегна назад. Карлос бръкна под сакото си и извади пистолет. Пристъпи бързо към китаеца, опря цевта в тила му и натисна спусъка. Трясъкът на изстрела прокънтя невероятно силно в тихото помещение.

Карлос прибра пистолета и отиде до масата. Взе писмото, сгъна го внимателно и го сложи в портфейла си.

— Кажи на Найтингейл да се отърве от него — нареди той на Райгър, после отиде при Фенър.

Спря се пред него и го изгледа изпитателно.

— Харесва ли ти моят бизнес? — попита го той. Фенър го засърбяха ръцете да го сграбчи. Вместо това, му каза тихо:

— Може би си имаш причина, но без да я знам, ми се струва малко прекалено. Карлос се засмя.

— Ела да се качим горе. Ще ти кажа за какво става дума.

Кафенето горе му се стори много реално в сравнение с помещението долу, от което го бяха побили тръпки. Седна на една малка маса в ъгъла и набързо пое три глътки горещ въздух. Карлос седна срещу него. Бъгси и Райгър излязоха и изчезнаха надолу по улицата. Карлос извади торбичка и започна да свива цигара. Тютюнът беше жълтокафяв, на нишки. Една мулатка донесе две чаши много силно кафе без мляко. Когато тя си отиде, Карлос заговори:

— Сега си в играта. Ако не ти харесва, кажи ми направо и можеш да си вървиш. Ако решиш да останеш, ще ти обясня какъв точно е бизнесът. След като научиш, ще трябва да останеш в него. Разбираш ли за какво говоря? — той се усмихна с празна усмивка.

Фенър кимна:

— Оставам.

Карлос го предупреди:

— Не бързай. Човек, който знае прекалено много за моите работи, е най-вероятно да загази, ако реши неочаквано да си отиде.

— Ти за какво се тревожиш? Нали мен ще погребват?

Карлос отпи от кафето си и се загледа с блуждаещ поглед към другия край на кафенето. След това изведнъж заговори:

— По Западното крайбрежие има голямо търсене на евтина работна ръка. Китайци. И като казвам „евтина“, това значи „евтина“. Властите гледат на жълтите като на нежелани елементи, така че не ги допускат в страната. Това е голяма тъпотия. Търсенето съществува, но тези, които имат нужда от тях, не могат да ги имат. Е, това е моят бизнес. Аз им ги доставям.

Фенър кимна.

— Искаш да кажеш, вкарваш ги нелегално?

— Лесно става. По крайбрежието има стотици удобни места, през които да ги преведа в страната. Бреговата охрана не ме притеснява особено. Понякога нямам късмет, но се оправям някак си.

Фенър се почеса по главата.

— Няма много мангизи в тази работа, нали?

Карлос му показа зъбите си.

— Не схващаш съвсем добре положението — каза той. — Погледни на нещата така. Първо, китайците се избиват, за да дойдат тук. В Хавана имам човек, който се свързва с тях. Те му плащат, за да ги прекара нелегално през залива. Тези жълтурковци толкова много искат да дойдат тук, че са готови да платят за това от петстотин до хиляда долара. На един път прекарваме по дванадесет китайци. След като веднъж тези типове изкашлят мангизите и се качат на моята лодка, те стават моя собственост. Аз ги закарвам до Западното крайбрежие и всеки ми снася по петстотин долара.

Фенър се намръщи.

— Искаш да кажеш, че най-напред ти плащат, за да ги вкараш в страната, после ги продаваш още веднъж.

Карлос кимна.

— Това е то — каза той. — Двойно плащане. Добра игра. Тази седмица съм прекарал петдесет парчета. Като вземем всичко предвид, ще получа чисти някъде към тридесет бона за тази работа.

Фенър се стресна.

— Но защо, по дяволите, тези китайци не пищят? Какво става с тях?

— Как така ще пищят? Те нямат право да са в страната. Не могат да отидат в полицията. Това значи затвор и депортиране. Изпращаме ги нагоре по крайбрежието, те си получават храната и това е всичко. Можеш да ги видиш да работят навсякъде. В ресторанти, в обществени перални, навсякъде.

— Защо този старец трябваше да напише това писмо?

Карлос го изгледа.

— Май доста ти казах, а?

Фенър издържа погледа му.

— Не се дръж като хлапак. Няма нужда да се тревожиш, че си ми казал това.

— Този старец има трима сина в Китай. Напоследък не получаваме достатъчно бройки. Накарах го да напише на синовете си и да ги повика тук. Знаеш как, да им каже колко страхотно си прекарва тук и каква купчина пари печели. Ще дойдат като нищо. Тези жълтурковци се избиват за такива неща.

Фенър дръпна стола си назад.