Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— А аз къде съм в цялата работа?

— Може би ще ти хареса да направиш едно пътуване през протока, за да ми донесеш малко стока. След ден-два ще има пратка.

Фенър кимна.

— Няма проблеми. Ще го направя — каза той. — Ще наминавам покрай вас всеки ден. Вашата дупка е прекалено засукана за мен. Кара ме да се стеснявам. Смятам да остана известно време в моя хотел.

Карлос вдигна рамене.

— Твоя си работа — каза той. — Бъгси ще държи връзка с теб.

Фенър кимна и се изправи.

— Добре — съгласи се той.

Излезе на улицата и остави Карлос да седи на масата.

Изведнъж изникна Бъгси и закрачи зад него. Фенър се обърна, видя го и спря. Бъгси го настигна и тръгнаха заедно.

Фенър каза:

— Страшен бизнес, нали?

Бъгси кимна.

— Добре е, ако си някой бос — каза той без ентусиазъм. — Аз не получавам почти нищо. Фенър го изгледа отстрани и попита:

— Не вадиш пари от тази работа?

— Е, не е съвсем нищо — отвърна Бъгси припряно. — Не се оплаквам.

Те се зашляха по пристанището, като лениво оглеждаха лодките. Изведнъж Фенър спря Беше видял голямата луксозна моторница, завързана на един къс кей. Той каза:

— Страхотна лодка!

Бъгси присви очи.

— Аха — каза той тъжно. — И аз бих искал да имам корито като това.

Фенър го изгледа с любопитство.

— И какво ще правиш с него?

Бъгси изпусна въздишка.

— Аз? Ще накачуля ято дами и ще ги водя на разходка. Това ще правя.

Фенър не го слушаше. Той гледаше момичето, излязло от голямата каюта. Тя беше червеникавозлатиста блондинка със стройно тяло, дълги крака и дълги тесни стъпала. Беше с бели панталони и червена фанелка с висока яка. Фенър почувства леко бодване. Виждаше приликата. Това беше сестрата на Мериан Дейли.

Бъгси също я забеляза и леко подсвирна.

— Каква мадама! — каза той. Фенър попита:

— Познаваш ли я?

— Аз? Не ме карай да се смея! Ако я познавах, щях да стоя тук, за да си приказвам с теб? — Бъгси я гледаше с печал.

Фенър не го чу. Прочете името на лодката — „Нанси М“ — и отмина нататък.

— Ти си край мен и ми подбиваш акциите. Ако бях сам, щях да я оправя — каза той.

Бъгси изсумтя подигравателно.

— Нямаше да прескочиш и първата летва. Дамите като тази са от сой. Нямат време за обикновени биячи. Фенър го заведе в един бар.

— Все едно, приятелче. Смятам да се пробвам — каза той.

Когато барманът дойде да вземе поръчката им, Фенър го заговори:

— Хубава лодка е онази.

Човекът погледна безизразно през вратата и кимна.

— Какво ще обичате? — попита той.

Фенър поръча два джина. Когато барманът ги донесе, той го попита:

— Чия е?

Барманът се почеса по главата.

— За коя лодка питате?

— „Нанси М“.

— Наистина е хубава. Собственикът е Тейлър. Има купчина пари.

Бъгси въздъхна.

— Наистина трябва да имаш купчина пари, ако искаш да оправиш дама като тази.

— Тейлър? С какво се занимава? — продължи Фенър.

Барманът вдигна рамене.

— Харчи пари. От богатите плейбои е, предполагам.

— Тук някъде ли живее?

— Човек, който има такава лодка, не би искал да живее тук някъде, нали?

Фенър пресуши половината джин.

— Коя е дамата? Барманът се ухили.

— Не мога да им хвана двата края. Този тип сякаш е получил държавна поръчка да ги изпробва.

Бъгси се обади:

— Хубава професия. Може би му трябва малко помощ?

Фенър попита:

— Къде може да го срещне човек?

— Да го срещне? Ходи насам-натам. Най-често е в казиното на Нулън.

— Значи Нулън има казино, а? — попита Фенър и погледна Бъгси.

Той се усмихна презрително.

— Нулън е девета дупка на кавала.

Фенър остави чашата си на масата.

— Започвам да вярвам в това — каза той, улови Бъгси за лакътя и го изведе на слънце.

Казиното на Нулън беше недалеч от къщата на Хемингуей, на ъгъла на „Оливиа“ и „Уайтхед“.

Фенър взе такси, за да хвърли едно око на къщата на Хемингуей. После отиде в казиното.

Нощта беше топла, пълна с шумове и речни миризми. Казиното беше в дъното на голяма градина и една полукръгла алея водеше до голямата двойна врата отпред. Двойните еркери и сводестите прозорци със златнобоядисани кепенци придаваха на постройката благороден вид.

Много коли пропълзяваха до вратите, разтоварваха пътниците и отново излизаха на улицата.

Фенър плати на таксито и тръгна по широките каменни стъпала. Вратите бяха отворени и когато се изкачи, пред очите му се откри просторно ярко осветено фоайе.

Край вратата стояха двама души, които го изгледаха напрегнато. Реши, че са от биячите на Нулън. Мина през фоайето и влезе в голяма зала. На две от масите вътре се играеше. Той я обиколи, като се оглеждаше внимателно с надежда да види момичето от лодката.