Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Бъгси изтри устата си с опакото на дланта си и погледна редицата бутилки с очакваща усмивка. Фенър му поръча една голяма бира и го заведе в далечния край на залата. Когато седнаха, му каза:

— Слушай, приятелче, искаш ли да работиш за мен?

Очичките на Бъгси се разшириха.

— Не разбирам — отговори той.

— Имам една работа, която може и да ти хареса. Не е кой знае какво, но въпреки това струва петдесет долара. Ако ти и аз се разберем, може да ти плащам и заплата, но това ще значи да цункаш Карлос за сбогом.

— Ти вече не работиш ли за Карлос?

Фенър поклати глава.

— Не. Не ми харесва играта му. Смърди.

Бъгси се почеса по главата.

— На Карлос няма да му хареса тази работа — каза той притеснено.

— Остави го Карлос. Щом не искам да играя, значи не искам и това е.

Бъгси тръсна глава.

— Как ще спечеля петдесетте долара? — попита той нетърпеливо.

— Работата е сладка и не иска много усилия и тревоги. Помниш ли мацката от „Нанси М“.

Бъгси прекара език по устните си.

— Бих ли могъл да я забравя? Каква жена!

— Сега е горе, в леглото ми.

Бъгси разля бирата си. Кръглото му като луна лице изразяваше изненада.

— В твоето легло? — попита той. Фенър кимна.

— Какъв тип?! — Бъгси беше преизпълнен с възхищение. — Бас хващам, че ти е струвало торба пара, за да я закараш горе.

Фенър отново поклати глава.

— Истината е, че трябваше да се боря, за да я държа настрана.

Бъгси сложи на масата чашата с бира и тя издрънча.

— Не се ли майтапиш? Не би лъгал за такова нещо, нали?

— Не. Тя е горе, и в това няма никакво съмнение.

Бъгси потъна в мисли, след това каза с дрезгав съзаклятнически шепот:

— Би могъл да ми кажеш как го правиш. Такива неща е полезно да се знаят.

Фенър реши, че е време да се залавят за работа.

— Остави подробностите, мой човек. Някакъв тип извади пистолета си и й откъсна малко месо от хълбока. Този тип може да намине пак и този път да свърши по-добра работа. Искам да седиш до нея с патлак и да се погрижиш това да не стане.

— И плащаш за такава работа петдесетачка? — гласът му беше слаб и сякаш някой го душеше.

Фенър го изгледа учудено:

— Не са ли достатъчно?

— Но това е смешно! Бих го направил и без пари. Може пък и да си падне по мен!

Фенър се изправи.

— О’кей, да се качваме горе. Ще те запозная с дамата. Само не си мисли туй-онуй. Ще стоиш отвън, ясно ли е? Жени като нея нямат много време за биячи. Ти сам каза това, нали?

Малко съкрушен, Бъгси го последва по стълбите. Фенър почука на вратата и влезе. Глори беше с розова копринена нощница, цялата в панделки и дантели. Когато Фенър спря и я изгледа, тя се изкиска.

— Не е ли фантастична? — попита тя. — Сам ли я избра?

Фенър поклати глава.

— Водя ти охрана — каза той. — Това е Бъгси. Той ще се навърта наоколо и ще пропъжда злите мъже.

Тя изгледа Бъгси от горе до долу с изненада.

— Но той самият изглежда е от тях. Хайде, Бъгси, ела се запознай с една хубава дама.

Бъгси стоеше на прага зяпнал.

Фенър се протегна, взе един стол и го остави навън пред вратата.

— Той ще стои там и ще работи — каза Фенър мрачно. — Затова му плащам.

Избута Бъгси навън и кимна на Глори:

— Имам малко работа, после ще се върна да си поговорим. Ще стоиш спокойно, нали?

Преди да успее да му отговори, той излезе и затвори.

— Хващай се за работа — каза той на Бъгси — и стой извън стаята. Без глупости. Чаткаш ли?

Бъгси поклати глава.

— И да искам, нищо не мога да направя с такава като нея. Ами че от нея ми се завива свят!

От една телефонна будка извън хотела Фенър позвъни на федералната полиция. След малко му се обади Хоскис.

— Ти ли беше този, който хвърли бомба в лодката на моите хора? — попита той и гласът му звучеше ядосано.

— Остави това — каза Фенър. — Хората ти си го търсеха. Старомодни са. Карлос е пълен с нововъведения. Скоро ще използва и отровни газове.

Хоскис започна да ръмжи, но Фенър го прекъсна:

— Искам да открия голяма черна лимузина с три букви „С“ и две седмици на номера. Можеш ли да ми дадеш информацията бързо?

Хоскис отвърна:

— По-добре е да наминеш насам. Имам да ти кажа много неща.

Фенър погледна през изцапаното стъкло на кабината към улицата.

— Играя играта много отблизо. Повече няма да идвам при теб. Може би по-късно ще си уговорим някаква среща. Ще ми кажеш ли за лимузината?

— Чакай — изсумтя Хоскис.

Фенър се облегна на стъклото и зачете многобройните надписи по бялата боя. Когато Хоскис се обади отново, той му каза: