Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Този град има нужда от почистване. Какви неща пишете по телефонните кабини…

Хоскис го прекъсна:

— Остави това. Мисля, че намерих колата. Мислиш ли че може наистина да е „автобусът“ на Хари Тейлър?

Фенър присви очи.

— Да, би могло.

— Има и други възможности, но си мисля, че Хари Тейлър е най-вероятният собственик.

— Другите нямат значение. За сега това е достатъчно. Слушай, Хоскис, ако ти поднеса Карлос и тайфата на тепсия, ще ми направиш ли една услуга?

Хоскис потвърди.

— Искам да знам всичко, което можеш да намериш за Тейлър и за една дама, наречена Глори Лидлър, и колкото се може повече за сестра й, Мериан Дейли. И Нулън. Трябва ми и неговата биография. Провери какво можеш да изровиш за Лидлър, бившия мъж на Глори. След като направиш това, искам да проучиш една друга дама, на име Кърли Робинс, която работи в погребалната агенция на Найтингейл. Също искам да знам, откъде Тейлър я познава.

Хоскис беше възбуден:

— Ей, това е много работа. За да изровя всичко, ще ми трябват пари!

Фенър изсумтя подигравателно.

— И каква е ползата от цялата ви организация, ако не можете да свършите дреболия като тази? Ти ми дай каквото искам, а аз ще ти дам Карлос и може би ще даря пет стотачки на клуба ти по ръчно плетиво.

Хоскис каза:

— О’кей, ще го направя, но ще ми трябва време.

— Разбира се, че ще ти трябва. Искам да започнеш от актовете за раждане и да стигнеш до наши дни. Искам всичко, не само отделни подробности.

— Слушай, за тази работа с бомбата — започна разгорещено Хоскис, но Фенър затвори.

Излезе от телефонната кабина, изтри длани с кърпата си и тръгна към „Дювъл стрийт“. Докато ходеше, умът му работеше. Значи Тейлър беше собственик на лимузината. Това му навя някои мисли. В цялата работа имаше нещо гнило. Глори Лидлър държеше в ръката си пет аса. Имаше ли тя някаква връзка с Карлос? Беше я хванал в една лъжа, защо да няма и друга? Сестра й беше казала: „Какво общо може да има тя с дванадесет китайци?“ Тя не би могла да го каже, ако Глори не й е казала за тези китайци. Ако писмото не беше написала Глори, а той не смяташе че е, тогава, кой? Очевидно, някой му го беше подхвърлил, за да го насочи към цялата тази работа. Следователно този, който го беше писал, искаше всичко да бъде разкрито. Почеркът беше женски. Само още една жена беше замесена в момента и това беше Кърли. Тя ли го беше писала? Или — мисълта така го стресна, че спря на средата на улицата — Мериан го беше написала сама?

Един дебел мъж се блъсна в него, заобиколи го и се извърна, за да му направи кисела физиономия. Фенър тръгна към Найтингейл.

Отвори вратата и звънецът издрънча. Иззад завесата неочаквано се появи Карлос. Сладникавата миризма на марихуана не беше изчезнала от дрехите му, а на фона на бялото му лице, очите му приличаха на парченца стъкло.

Фенър се стресна.

— Ковчег ли си избираш? — попита той с приятен глас.

— Търсиш ли нещо? — попита Карлос.

Фенър обиколи помещението.

— А, не. Дойдох да се видя с Найтингейл — отвърна той небрежно. — Добър човек, ако го опознаеш. Не те виждам често тук. Искаш да развълнуваш Кърли ли?

Карлос се облегна на плота. Атмосферата беше много нажежена.

— Милър каза, че на лодката си го ударил — каза Карлос. — Не обичам свадите сред моите хора.

Фенър повдигна вежди.

— Така ли? Много лошо. Защото всеки път, когато се опитва да оправи някоя пред мен, ще го удрям. Освен ако мадамата не го харесва.

Карлос премигна.

— Райгър също не е във възторг от работата ти — каза той.

Фенър поклати глава.

— И това е много лошо. Но пък не съм никак изненадан. Аз и Райгър нещо не се разбираме.

— Така или иначе, смятам известно време да не работиш за мен — Карлос разглеждаше ноктите си.

Фенър се приближи до него.

— Хубаво — каза той. — И на мен така по ми харесва.

Карлос изкриви уста. Смяташе, че се усмихва.

— Може би ще пожелаеш да си избереш сандък? Хубаво е да знаеш, че след смъртта ти желанията ти ще бъдат изпълнени.

Фенър беше съвсем близо до него.

— Искаш да кажеш, че нещо може да се случи? Злополука или нещо такова?

Карлос вдигна рамене.

— Сега знаеш много, нали? Не че можеш с нещо да помогнеш на ченгетата. Смених офиса си и ти не си разбрал, откъде сте взели и къде сте оставили китайците, но все пак знаеш нещо.

— На твое място не бих опитвал. Не. Мисля, че е пълна глупост да се опиташ да направиш нещо такова — каза Фенър.

Карлос намести вратовръзката си.

— Не ме интересува какво мислиш — каза той и се обърна.